Накратко за високото място: планината Беласица се намира южно от долината на река Струмещица, Струмишкото и Санданско - Петричкото поле. Разположена е на територията на България, Гърция и Македония. Беласица е много стръмна планина и се издига като стена зад Петричкото поле. Най-високият връх е Радомир (2029,2 метра). В планината има много реки и водопади, а в подножието й са големите езера Керкини и Дойран. Беласица има изключително разнообразен животински и растителен свят. Тук се намират най-големите кестенови насаждения в страната. Планината е мястото, където са се случили две важни събития от българската история – Дойранската епопея и Беласишката битка.

Принадлежи към: част е от Осоговско-Беласишката верига.

Разположение: намира южно от долината на река Струмещица, Струмишкото и Санданско - Петричкото поле. Разположена е на територията на България (около 25%), Гърция (около 45%) и Македония (около 30%). Простира се от Рупелския пролом (Гърция) на изток до Костуринската седловина (Македония) на запад. Близо до българската част на планината се намира град Петрич.

Граници:
• планината Огражден, Струмишкото и Санданско - Петричкото поле (на север)
• Сенгалската планина (Гърция) и Рупелския пролом на река Струма (на изток)
• Серското поле, река Струма, езерото Керкини (Гърция) и Дойранското езеро (Гърция и Македония) (на юг)
• планините Плавуш и Смърдеш (Македония) (на запад).
Размери: общата площ на планината е 670 квадратни километра. Дължината и е 63 км, а средната ширина 6-7 км. Дължината на българската част на Беласица е 33 км.
Форма: издига се като стена зад Петричкото поле. Има тясно, покрито с пасища високо било, без разклонения, на което са разположени високите върхове. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни.
Части: в планината няма обособени дялове, но поради голямата й дължина би могла условно да се раздели на източна и западна част.
Северното подножие на Беласица е известно като „Подгорие”.

Върхове:
• Връх Радомир (2029,2 метра). Най-високият връх. Кръстен е на българския цар Гаврил Радомир. До 1942 година върхът се е наричал Калабак. Местното население все още използва това име. Издига се на главното планинско било на Беласица.
Хижа Конгур е удобна изходна точка за посещение на връх Радомир. Пътят за хижата е асфалтов, тръгва от стадиона на град Петрич и е 18 километра, като минава отдясно на резервата Конгур. Малко преди хижата се виждат остатъците от кльона на границата. От хижата се тръгва по маркиран в червено планински път, който минава през местността Вършилото. След това пътят завива надясно (на запад) и минава под билото на планината. След около час и половина ходене по този широк път се стига се до метална табела, на която пише - връх Радомир. От тук се тръгва наляво по тясна пътека, водеща до върха.
От хижа Конгур до върха се стига за около 3 часа. Маршрутът е средно труден през пролетта, есента и лятото. До връх Радомир може да се стигне и от връх Конгур, като се върви по билото. Този маршрут е за по-опитни туристи.
Връх Радомир има пирамидална форма. Западните и южни склонове са много стръмни. От върха има невероятна гледка към планината Огражден и Петричкото поле. Вижда се „Китното подгорие”, образувано от 8 български села, разположени успоредно на Беласица. Има също изглед към планините Пирин, Славянка, езерата Керини и Дойран, а също и към планините в северна Гърция. На 3 км западно от връх Радомир през билото минава прохода Демир капия (Железни врати).


• Връх Конгур или Голям Конгур (1951, 3 метра). Най-високият връх в източната част на планината. До него се стига по маршрута описан за връх Радомир, но преди да се излезе на пътя под билото се тръгва наляво и нагоре по добре очертана пътека. Върхът се намира до граничен камък № 28. Наблизо има изоставена гранична вишка.

• Връх Тумба (1880,3 м). Издига се на главното планинско било, западно от връх Лозен и източно от връх Ботра. Има куполовидна форма със стръмни южни и северни склонове. Тук, в най-югозападната точка на България, се събират границите на България, Македония и Гърция. До връх Тумба може да се стигне от селата Ключ, Скрът, Габрене и хижа Лопово. Маршрутът от село Скрът до връх Тумба е маркиран с червена боя. След Първата световна война на върха е изграден паметник в чест на загиналите български войници, който по-късно е разрушен от гръцките войски.

• Други по-високи върхове са: Малък Радомир (2001, 3), Пунктова скала (1973, 9), Лозен (1897, 6 м) и Дебело бърдо (1950, 6). Изкачват се като се тръгне от пътя, който минава под билото. Всички са много обзорни.

Реки, езера и други водоеми: в планината има много реки. Тези, които извират от Беласица и се вливат в река Струмещица, свличат голямо количество наносен материал. Образуват се наносни конуси на мястото, където реките излизат от планината. Такива наносни конуси могат да се видят до град Петрич, до град Струмещица (Македонска територия).
• Река Петричка. Това е най-дългата и пълноводна река. Извира под връх Конгур и преминава през град Петрич. Носи неговото име. Други по големи реки са Коларовска, Ключ и Скрът. Носят имената на селищата през които минават.
• Минерален извори в село Банско. В Подгорието има много минерални извори. Най-значителен е изворът в село Банско.
• Езеро Дойран. Разположено е в югозападното подножие на Беласица, на границата между Гърция и Македония. Разделено е почти по равно между двете държави. Размерите му са приблизително 9 на 6 км, а дълбочината е около 10 метра. Езерото е известно с лековитата си вода и кал. В него има много риба, която се лови почти промишлено.
• Езеро Керкини. Разположено е на река Струма и е изкуствено. Максималните му размери са 15 на 8.5 км. В езерото живеят около 300 вида птици, между които чапли, пеликани, корморани, щъркели и дори фламинго. Това е място за туризъм и риболов, като се спазват екологичните норми.
• В Беласица има много водопади, някои от които са описани в „природни забележителности”.

Гори и растения: за подножието на планината са характерни канелените горски и делувиално - ливадни почви, а за височините - кафявите горски и планинско - ливадни почви. В планината се срещат около 1200 растителни вида, което представлява приблизително една трета от флората на България.
Горите са разположени главно по северните склонове, докато южните склонове са силно обезлистени. В ниските части преобладават явор, липа, чинар, кестен, дъб и други широколистни гори. Най-силно впечатление правят кестеновите насаждения. Те обикновено са смесени с гори от бук. Кестените оформят горски пояс по планинския склон с дължина около 45 км. По пътя от Петрич към хижа Беласица могат да се видят отделни кестенови дървета с диаметър над 2 метра.
Над 900-1000 метра височина преобладават буковите гори. Характерно за Беласица е пълното отсъствие на иглолистен пояс. Рядко се среща ела и бял бор. В планината има много стари дървесни видове. Срещат се кестени на повече от 200 години. Два 300 -годишни чинара има в центъра на село Скрът. В субалпийския пояс на планината растат нискостеблена хвойна и боровинки.
От цветята в Беласица има няколко балкански ендемити, сред които са пигнатиевата детелина, албанския крем, планинската самодива трева, френска жълтица, планинско подрумиче, стоянова теменуга, дилянова мишовка и мъхнестия девесил.
Карстови форми: пещера „Ледника”. Намира се над с. Скрът близо до билото. Пещерата е дълбока и все още не е изследвана.
Животински свят: от по-едрите животни се срещат дива свиня, сърна, заек, белка и лисица. По-дребните животни са представени от каспийска блатна костенурка, гръцка дългокрака жаба, македонски гущер, зелен гущер и др. В планината могат да се видят огромни мравуняци. Има много птици - голям ястреб, авлига, кълвач, горска чучулига и др.
Климат: планината Беласица е до голяма степен климатична и флористична граница. В нея се проявяват белезите на средиземноморското климатично влияние. Снежната покривка във високите части често е доста дебела, а по билото духат силни ветрове.

Природни паркове и резервати:
• природен парк Беласица (площ 11732, 4 ха). Създаден е с цел опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук, обикновен кестен и естествен чинар. Тук има множество защитени и ендемични растителни и животински видове.
• резерват Конгуро (площ 1312 ха). Част е от природен парк Беласица. В него се съхраняват големи гори от кестен, и бук.

Природни забележителности:
• езерото Дойран.
• езерото Керкини.
• Смоларският водопад. Намира се над село Смолари (република Македония) и е висок 25 метра. В Македония се намира също Колешинския водопад (над село Колешино) и три водопада в Бърлен дере (над село Габрово).
• Лешнишкият водопад. Намира се западно от хижа Беласица в Лешнишкия дол. До него има маркирана пътека.
• Яворнишкият водопад. Разположен е над село Яворно.
• водопадът под хижа Лопово.
• водопадите Дъбицата и Мангъро. Намират се над село Скрът.

Исторически и архитектурни забележителности:
• Дойранската епопея. Едно от най-героичните и епични сражения във войните през XX век , а може би е най-голямата българска военна победа в цялата ни история. Велико историческо събитие за България. В близост до езерото българските войски под ръководството на генерал Владимир Вазов (брат на народния поет Иван Вазов) нанасят поражения на силите на Антантата през Първата световна война.
• Самуиловата крепост. Намира се при село Струмещица, на десния бряг на река Струмещица, на малък хълм. Построена е в периода 1009-1013 година върху основите на тракийско и ранно-българско селище. Била е защитена от три сложни конструкции, направени от камък, дървени греди и кал. Около нея са били издълбани и два рова, които също затруднявали превземането й. На най-високата част на хълма е имало наблюдателна и отбранителна кула, чийто запазени основи говорят за големината й.
• Бела̀сишката битка, известна още като битката при с. Ключ. Състои се през 1014 г. в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“. Цар Самуил се спасява, но няколко дена по-късно, при вида на ослепените си войници, умира и скоро България попада под византийско робство.

На мястото, където е била Самуиловата крепост е изграден мемориал. За да се стигне до него трябва да се пътува в посока ГККП Златарица. Намира се вляво, няколко километра преди границата.

Изходни пунктове, пътища, маршрути, туристическа база: в Подгорието е разположен град Петрич. Това е стар град, наследник на древно тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух. Градът е добър изходен пункт за посещения в планината. Най-популярен е маршрутът Петрич – хижа Беласица (10 километра по шосе). Друга хижа в планината е Конгур, от която най-често се изкачва връх Радомир. Селата Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене, намиращи се в подножието на Беласица са също добри изходни точки за посещения в различни части на планината. Най-удобни изходни пунктове на територията на Република Македония са селата Смолари и Банско.

Особености на планината: това е най-стръмната планина в България! Особено стръмни са северните и южните склонове. Трябва много да се внимава през зимата, защото на много места по-билото има подходящи терени за образуване на лавини и козирки. Тук често духат силни ветрове. Близостта на Дойранското езеро и Керкини, както и стръмните южни склонове, са предпоставка за формиране на локални гръмотевични бури.

Панорамни снимки: панорамна снимка на планината Беласица може да се направи от Южната част на Пирин, по пътя между Мелник и Роженския манастир. От хълмовете над гр. Сандански се открива също гледка към цялата планина. Българската част на планината може да се снима от връх Маркови кладенци (и от други места в планината Огражден), Кожух планина и Петричкото поле.