Накратко за високото място:  Еловишката планина е разположена в западна България в областта Краище. Тя е изградена от два масива северен и южен. Най-високата точка на планината е връх Плоча (1329,4  м),  който се намира в южния дял. В планината се намира пещерата Еловиц, а в подножието е разположен язовир Ярловци. Исторически забележителности са останките на древна крепост на връх Дреновица, останките на древна крепост на връх Земен (Земун), църквата Свети Илия” и Леворечки манастир “Св.40 мъченици”. Има много интересни артефакти около село Бернайци.

Произход на името:  името на планината  е взето от намиращото се в нея село Еловица.

Към коя планинска верига принадлежи: Еловишката планина е част от  Краищенско-Средногорската планинска верига. 

Разположение:  планината е разположена  в най-западната част на историко-географската област Краище

Граници:
• Ерулската планина чрез долините на реките Мелащица и Бързика(на изток),
• Планината Кървав камък(на запад и северозапад)
• Пенкьовската планина(на югозапад)
• Котловината на Знеполе и река Ерма(на север).

Размери: приблизителните размери са около 21 км в посока север-юг и около 12 км в посока изток-запад.

Форма: планината е изградена от два масива - северен и южен.
-Северният масив е нисък и малък (5 км по 5 км). Има яйцевидна форма. Той е отделен от южния масив от река Чачковица. Това е дало основание на някои автори да определят северния масив, като отделна планина(Лешниковска). На запад, север и изток склоновете на северния масив се спускат стръмно към Трънската котловина.
-Южният масив е по голям, по висок и по горист. Той има форма на равнобедрен триъгълник обърнат с върха си на северозапад. Дължината и основата на триъгълника е около 16 км, а максималната широчина височината на триъгълника е около 7 км. В южният масив се намират най-високите върхове (с височина от 1140 до 1170 м) на планината. Спускащите се от най-високата точка на масива била се свързват с планините Ерулска, Кървав камък и Пенкьовска

Части: Еловишката планина се разделя се на южен и северен дял. Северният дял е наричан също Златаришки, Лешниковски или Лешниковска планина(на името на намиращото се в подножието село).

Върхове:

Връх Плоча(1329,4 м). Името може би идва от факта, че в района на върха има отделни формации от плоски, вкопани в земята камъни. Изходен пункт за посещения на връх Плоча е село Горочевци. До селото се стига, като се пътува от град Трън в посока Стрезимировци. Завива се на първото ляво отклонение след града. Тук има табела за село Стайчовци. Минава се през селата Вукан и Мрамор. След десен завой на 90 градуса се достига село Горочевци. В началото на селото има хотелски комплекс, в който може да се отседне. По пътят към върха няма лентова маркировка, но има табели на ключови места, които показват посоката. Тръгва се от центъра на селото, минава се през едно мостче, след което има разклон и се поема по десния път. Той преминава през махалата Тършевица на селото(при последните къщи има вода и това е последното място за запасяване) и върви стръмно нагоре в планината. Стръмнината продължава само 500 метра. Табела показва, че трябва да се продължи на дясно(запад) по широк дърварски път макар, че стръмната пътека продължава нагоре. Върви се през гора. След още 500 метра се достига връхчето Мала Куровица, което е на метри от главния път. От връхчето има хубав изглед. Малко след връх Куровица се стига до място, където има отклонение на дясно за природния феномен “Ровините”. Това са образувания подобни на Кътинските пирамиди в Софийска Стара планина, но в по малък мащаб. “Ровините” се намира на около 100-150 метра от отклонението. За връх Плоча се върви по левия път и след по малко от километър се достига до нов разклон. При него наляво има отклонение за връх Голяма Куровица. Продължава се направо в гората към Плоча. Достига се до табела, която сочи, че трябва да се направи отклонение в дясно за да се достигне връх Плоча. Тук пътя преминава в пътека, която извежда на върха. Връх Плоча се намира на поляна оградена отвсякъде с гора. По средата на поляната е поставен дървен кол и табела с надпис “Връх Плоча”. Наблизо се намира и триангуларната точка обозначаваща най-високото място на Еловишката планина. От върха няма видимост в нито една посока. Ако се тръгне на северозапад от връх Плоча след около 15 минути ходене се намира поляна, от която има хубав изглед към планините намиращи се на границата със Сърбия. От село Горочевци до върха се стига за около 2 часа. Маршрутът е лесен.
Други по високи върхове в южния дял са Безименен (1320 5 м) намира се на около 800 м източно от връх Плоча, Куровица(1311, 5 м), Безименен връх в местността Вълча поляна (1254, 0 м ), Ореляк(1229, 3 м), Шумие (1226, 6 м), Остра чука(1213 м ), Койна чука(1236 м), Безименен връх на около 500 м югозападно от връх Койна чука(1236, 0).

Връх Златарица(1085,5 м). Това е най-високият връх в северната част на планината. Името, идва от златните залежи в района, които са привличали вниманието от дълбока древност. Върхът се намира, западно от село Студен извор, в средната част на северния дял. В северната част има още няколко върха с височина между 1140 и 1170 метра. От билото на северната част има прекрасен изглед към Знеполската котловина, Руй и планините в Сърбия.

Реки, езера и други водоеми:
•Река Явор. Това е най-голямата река в планината. Извира на 600 метра източно от връх Плоча. Дълга е 32 км.
•Река Еловишка. Дълга е 5-6 км
•Река Раданица(Радула). Дълга е около 5 км.
• Река Пуста Еловица. Дълга е около 4 км.
•Язовир Ярловци. Намира се в подножието на планината източно от село Ярловци. Този малък язовир е много подходящ за риболов.
Гори и растения: в планината се срещат бук, дъб, габър, ясен, трепетлика и изкуствено засаден бор. Има много шипки, къпини, трънки, малини, ягоди и други. Разпространени са храстовите и тревистите формации. От пролетните цветя се среща перуниката.

Карстови форми:
•Пещерата Еловица.
Животински свят:
Климат: климатът в планината е континентален със сравнително хладно лято.
Природни паркове и резервати: няма
Природни забележителности:
• Пещерата Еловица. Пещерата е разположена на 1.2 км югозападно от село Еловица в горист дол. Дължината и е 224 метра. В миналото е била обитавана, за което говорят намерените кремъчен нож и стъргалка, както и кости от животни. Сравнително богата е на пещерни образувания. Пещерата не е подходяща за проникване на хора без опит и подходяща екипировка.
• Язовир Ярловци. Това не е природно, а човешко дело, но го включваме, тъй като се вписва в природния ланшафт и е подходящо място за отдих и риболов. Намира се на югозапад от село Ярловци.

Исторически и архитектурни забележителности:

•Останки на древна крепост на връх Дреновица. Връх Дреновица се намира на около километър западно от село Еловица. Счита се, че крепостта на върха е била изградена във връзка с добива на метал в района.
•Останки на древна крепост на връх Земен(Земун)(788, 5 м). Конусообразното възвишение, на което се намира върха и останките на крепостта се намира близо до отклонението за село Ярловци на пътя град Земен –ГКПП Стрезимировци. В останките на тази крепост няма запазени стени. Крепостта е функционирала вероятно, като основно стратегическо укрепление по време на римската империя. Площа на крепостта е около 7 дка и въпреки, че няма стърчащи над земята стени се виждат на места вкопани остатъци от такива градени от ломен камък и хоросан. На много места се намират парчета тухли и керамика. Върхът е много обзорен.
• “Църквата Свети Илия”. Намира се в махалата Горочевци. Построена е през 19 век. В двора на църквата са открити останки от тракийско светилище. Тук е намерена плочка на богинята Хера. Счита се, че в древността на това място е било разположено тракийското селище Буйпара.
• Леворечки манастир“Св.40 мъченици”. Намира се на 1 км северно от село Лева река. Основан е през 19 век през 1850 година. Понастоящем е периодично действащ – отваря се за посетители. Представлява комплекс от черква и полуразрушена жилищна сграда. Черквата е еднокорабна, едноабцисна, с две конхи и без притвор сграда, със запазени ценни стенописи, датирани от 12 век. Манастирът е обявен за паметник на културата.
•Музей на киселото мляко. В село Студен извор има музей на киселото мляко. Това е родното село на откривателя на млечно - киселата бактерия д-р Стамен Григоров. В музея може да се научи много за живота на големия учен и за производството киселото мляко в България в миналото и сега.
• Забележителности около и в село Бернайци
-Останки от Бернайската каменна кариера Гарваница.
-Бернайското скално светилище Мала Гарваница . Намира се на 5-6 км югозападно от село Бернайци в местността “Мала Гарваница”. Тук се намира праисторическо светилище. На западния откос на скалата е изрязан диск с диаметър 0.80 м. Свързва се от специалистите с култ към слънцето.
-Култово съоръжение в местността “Плоча”. Местността Плоча се намира близо до местността “Мала Гарваница”. Тук върху големи каменни плочи е издълбана паничка с диаметър 0.30 м.
-Останки от Праисторическо и Антично селище. Намират се местността “Завой” на десния бряг на река Ерма на площ около 10 ДКА. Античното селище е построено на мястото на праисторическото. Тук са открити фрагменти с пластична декорация, характерни за халщатската епоха(период от 1300 до 475 пр.н.е.).
-Останки от Късноантично селище. Те са от 4-6 век Сл. Хр. Намират се в местността Гребулица на около 1 км северно от селото.
-Останки от римска баня. Намират се между селата Ярловци и Бернайци.
-Тракийска могила. Намира на няколко стотин метра от центъра. Разположена е на 783, 2 м надморска височина.
-Паметник на Първото килийно училище в Трънско. Училището е построено през 1778 година от Тричко Гусин.
-Крепостта Градище.
-Бернайска късноантична църква при оброчище “Свети Георги”.
Изходни пунктове, пътища, маршрути, туристическа база: в планината са разположения селата Стайчовски, Лешниковци, Ярловци, Бернайци, Радово, Студен извор, Вукан, Мрамор, Лева река, Видрар, Кожинци, Палилула, Костуринци, Горочевци, Еловица. Всички те са много подходящи за предприемане на туристически преходи. В Еловишката планина няма хижи. Може да се преспи в много добър хотел в село Горочевци.
Особености на планината: през зимните месеци температурите стават много ниски и има опасност от измръзване.
Панорамни снимки: Панорамни снимки на Еловишката планина може да се направят от Конски връх(Пенкьовска планина), Големи връх (Ерулска планина), връх Било(планина Кървав камък), Големи връх(Ездимирска планина), връх Стража(планина Парамун). От връх Златарица(северната част на Еловишка планини) може да се снима южната част на планината. От южните части на Еловишката планина може да се снимат северните.