Ездимирската планината е малка по размери. Намира се в Западна България близо до град Трън. Планината има две части: Източна и Западна. Най-високата точка на планината е Големи връх и се намира в Източната част. Има беден животински и растителен свят, като източната й част  е почти напълно обезлистена.  

Ездимирската планина е безводна. Наблюдават се карстови форми. Природна забележителност са две красиви ждрела – Ябланишкото и Велиновското. В планината се намира църквата на Велиновски (Мисловишки) манастир „Успение Богородично”, който е бил рядък представител на възрожденската архитектура. От билото на планината има впечатляваща гледка към планините в Западна България.

Произход на името: планината носи името на съседното село Ездимирци.

Към коя планинска верига принадлежи: Ездимирската планина е част от Верило-Руйската планинска редица

Разположение: намира се в Западна България, югоизточно от град Трън. Посоката на Разположена е в посока северозапад - югоизток.

Граници:
• планината Парамун (на изток)
• планината Руй (на запад)
• Ерулска планина (на юг и югозапад)
• Завалска планина (на североизток и изток)
• планината Гребен (на север).
Ездимирската планината е обградена от реките Велиновска, Ерма, Ябланица (приток на Ерма) и Глоговщица.
Размери: дължината й е около 7-8 км (северозапад-югоизток), а широчината е около 4 км.
Форма: изградена е от три хълма, разположени линейно и по-близо до долината на река Ябланица. От тези хълмове се отделят няколко ридове. Северните склонове на планината са по-стръмни от южните.
Части и дялове на планината: шосето между село Ездимировци и град Трън разделя Ездимирската планина на две части - източна и западна. Западната част от своя страна се разделя на две от шосето Брезник - Трън. Западната част я наричат още Чарчилат на името на най-високия връх тук.

Върхове:

Големи връх (1219,1 м). Най-високият връх в планината. Намира се в източната част. Представяме два маршрута до Големи връх.
- Маршрут от село Ездимировци. За село Ездимировци има отбивка на шосето от Брезник за Трън. Тя е на 10 км преди Трън вляво, ако се пътува от Брезник. От селото се поема направо нагоре към планината. Върви се без пътека в североизточна посока. В началото се преминава през гора, а след това се излиза на открит каменист терен. След излизането на откритото се вижда по-ясно посоката към върха. Големи връх е обозначен с дървен кол. От него има голям обзор към планините в Западна България и Знеполската долина. До Големи връх се стига за около 2 часа от село Ездимирци. Маршрутът е лесен през пролетта, есента и лятото.
- Маршрут от края на Велиновското ждрело. Той е за по-опитни туристи. От центъра на село Филиповци (намира се на шосето за Трън) се завива на ляво за село Велиново. Преминава се през Велиновското ждрело. По пътя може да се посети Велиновския (Мисловишки манастир) „Успение Богородично”. След края на ждрелото се тръгва без пътека нагоре към билото на планината и Големи връх.
Връх Чарчилат (1106,6 м). Това е най-високият връх в западната част на Ездимирската планина. Маршрутът за достигане на върха започва от най-западната част на село Ездимировци, близо до шосето Ездимировци - Трън. От там без пътека се изкачва връх Чарчилат. Той е много обзорен.
Връх Китка (1027,5). Намира се в западната част на Ездимирската планина. Върхът е много труден за откриване, защото се намира на обрасъл с гора хълм. От него няма обзор в нито една посока.
Връх Голяма Иверка (1202.8 м). Намира се северно от Големи връх.
Връх Голаш (1158.1 м).
Връх Мурговица (957, 2 м)

Реки, езера и други водоеми: въпреки че е оградена от реки, Ездимировската планина е изключително безводна. Тя не дава начало на нито една река. Изключение прави районът на връх Китка, където през пролетта няколко къси стръмни, едва течащи поточета слизат към ждрелото на река Ябланица.

Гори и растения: преобладаващите почви в планината са излужени и деградирали канелени горски. Растителността е бедна и е концентрирана по северните склонове. В миналото голяма част от планината е била покрита с дъбови гори с жълтеникава окраска (горуни), които постепенно са изсечени. Едно от малкото оцелели дървета от този вид може да се види на 300 метра от село Ездимировци, близо до черния път за село Велиново. Още няколко са запазени в северните части на планината. Мястото на дъбовите гори е заето от треви, изкуствено залесен черен бор и келяв дъб.

Карстови форми: Ездимирската планина е изградена от дебелослойни варовици, които са силно окастрени. В планината има няколко малки пещери и пещерни ниши. Може да се видят и други карстови форми като кари, карни ребра и широки въртопи (пропадания на повърхността вследствие на разширение на пукнатините под нея). Карстът е спомогнал за оформянето на Велиновското и Ябланишкото ждрело.

Животински свят: животинският свят в планината е изключително беден. Рядко се виждат сърни и диви прасета.
Климат: климатът е умерено до значително континентален. Лятото е сравнително топло, а зимата е много студена.

Природни паркове и резервати: няма

Природни забележителности:

• Велиновското ждрело. Намира се в източната част на планината. То е оформено от Велиновската река, която минава между Ездимирската планина и планината Парамун. Ждрелото може да се разгледа от шосето, свързващо Филиповци с Велиново. По стръмните склонове на Велиновското ждрело са откъм Ездимирската планина, където има отвесни стени, сипеи и скални ниши.
• Ябланишкото ждрело. Ждрелото е разположено между Ездимирската планина и планината Гребен. Най-красивият участък се намира в подножието на връх Гарванов камък (1006,3 м), намиращ се в Гребен планина, където непосредствено над реката се издигат отвесни скали. Тук има серия от последователни еврозионни котли, където водата се вихри и представлява впечатляваща гледка.
Изходна точка за посещение на Ябланишкото ждрело е село Банкя (Трънска). До селото се стига по отклонение вдясно (ако се пътува от Брезник за Трън) на 6.7 километра преди град Трън. След като се влезе в селото, след моста на реката, се продължава вдясно до фабриката за бутилиране на водата „Tornspring”. От фабриката се изминават 100-150 метра в северна посока, където започва екопътека (има обозначения). Ходи се пеша 30 минути, главно през гора в посока юг, пресича се реката по дървен мост и след 5 минути започва началото на ждрелото. За удобство има изградени стълби и мостове. За съжаление, те не се поддържат и са опасни за преминаване. Може да се премине кръговия маршрут, който включва Ябланишкото и Трънското ждрело. Той започва от Трънската махала „Богоина”, достига до село Банкя, преминава през Ябланишкото ждрело, връща се в село Банкя, преминава през местността Китка и продължава към Трънското ждрело и град Трън.

• Местността Китката. Тя се намира се под връх Китка. До местността се стига, като се тръгне от разклона за село Банкя, намиращ се на дясно от шосето за Трън (разклона е на 6.7 км от града). Още в началото на шосето за село Банкя, вляво започва широк коларски път, който върви в северозападна посока. Той е част от екопътека, включваща и Ябланишкото ждрело. По този участък на трасето, макар и не много често, има стълбова маркировка, указателни набели и места за почивка. След около 15 минути ходене по слаб наклон се виждат антените на мобилните оператори, разположени на масива на връх Китка. Върви се в тази посока. Достига се до разклон. Ако се тръгне на ляво, се достига до антени, след които в гъста гора е разположен връх Китка. Той е труден за намиране и от него няма видимост. Пътят вдясно заобикаля връх Китка от изток и достига до местността Китката. От тук има страхотен изглед към планините Руй и Гребен.

Исторически и архитектурни забележителности:

• Велиновския (Мисловишки) манастир „Успение Богородично”. Основан през късното средновековие 16-17 век. Разрушаван е през турското робство. Възстановен е през 1822 година от забележителния българин, архимандрит Михаил Байкушев, който е създател на килийното училище към манастира. Тук по-късно редовно е отсядал Васил Левски. От манастира сега е останала само църква. Някога цялата е била покрита със стенописи. Част от иконите на иконостаса са пренесени в Трънската църква „Св. Петка”. Най-ценната от тях е иконата „Успение Богородично”, в чийто десен ъгъл е изписан портрет на дарителя Михаил Байкушев. До църквата може да се стигне, като се пътува по шосето от село Филиповци до село Велиново през Велиновското ждрело. След средата на ждрелото, при старо изсъхнало дърво, вдясно започва пътеката за манастира, която се спуска в началото стръмно надолу към река Велиновска. След преминаване на моста на реката и не много продължително изкачване между храсти и дървета се стига до манастира.

Селища, маркировка, туристическа база: най-близките села до Ездимирската планина са Ездимировци, Филиповци и Велиново. Наблизо се намира и град Трън. Всички тези селища са много подходящи изходни точки за посещение в планината. Липсва маркировка и каквато и да е туристическа база в планината.

Особености на планината: описаните маршрути в Ездимирската планина са лесни за преминаване през пролетта, лятото и есента, но трябва да се внимава за змии, които са в изобилие на това място. През зимата скалистият терен става труден. Има опасност от измръзване, температурите стават много ниски (в района е измерена най-ниската температура в нашата страна) и се съчетават с леден вятър. Често падат мъгли и е възможно изгубване. В планината няма извори и е важно запасяването с вода. Спусканията към |Велиновото ждрело в скалистата му част към река Велиновска могат да бъдат опасни. Преминаването през Ябланишкото ждрело също може да е опасно заради неподдържаната екопътека.

Панорамни снимки: подходящи места за панорамни снимки на Ездимирска планина са връх Драговски камък (Гребен планина), връх Стража и западните части на планината Парамун, връх Руй (планината Руй), връх Китка (Завалската планина) и шосето за Трън. От източната част на Ездимирската планина може да се снима цялата западна част и обратно.