Граници:

• Витоша (чрез Букопреславската седловина) - на север
• Радомирската котловина - на северозапад
• Рила (чрез Клисурската седловина) - на юг и югоизток
• Конявската планина - на запад
• Дупнишката котловина - на югозапад
• Паликария - на североизток.

Размери: около 25 км (изток - запад) и 8-11 км (север - юг).

Произход на името: не е добре изяснен. Някои приемат, че Верила е производно от „рила“, дума с тракийски произход (означава място с много вода) и частицата „ве" (означава място, което е безводно).

Към коя планинска верига принадлежи: Верила заема югоизточната част на Верило – Руйската планинска редица.

Разположение: между Радомирската, Дупнишката и Самоковската котловина (Паликария). Верила е средищна планина в Западна. Осъществява планинската връзка между Рила и Витоша.

Части и по-изявени върхове: в планината не могат да се обособят отделни дялове. Тук няма остри била и върхове. Главното било на Верила е плоско. Възлиза на надморска височина между 1150 и 1350 м и върви в посока северозапад – югоизток.

Най-високите върхове са Голям Дебелец – 1414,5 м (първенец на планината) и Брусовете (1377 м).

От основното било се отделят две по-големи странични била, вървящи в западна и югозападна посока. Има и много странични къси ридове, разположени в североизточна посока. По-значителни върхове по тези била са: Кощрова могила (1369, 6 м), Сухата могила (1332, 9 м), Бандерата (1314,3 м), Върлото присое (1305,8 м), Малък Дебелец (1298,8 м), Грънчар (1214,5 м), Ятовата топка (1252,3 м), Дървото (1261,3 м), Градище (1349, 2 м), Венци (1065,2 м) и Буката (1186, 2 м).

Реки, езера и други водоеми: най-голямата река във Верила е Тополница. Извира от връх Голям Дебелец. Другите по-големи реки са: Драгал, Арката и Джубрена. Останалите реки са къси и маловодни. В подножието на планината, до село Белчински бани има минерални извори. Край тях е изграден малък туристически комплекс с минерален басейн. До село Долна Диканя се намира язовир Диканя. В подножието на северните склонове на планината се намира Ковачевският микроязовир. Мястото около язовира е спокойно, живописно и подходящо за риболов. До него води черен път от село Ковачевци, дълъг 4 км.

Гори и растения: растителната покривка на Верила е много разнообразна. Срещат се широколистни видове – габър, дъб, леска и др, както и изкуствено засадени иглолистни гори. В по-високите части има букови гори, които в миналото са били много по-обширни, но са изсечени и превърнати в ниви и пасища.

Животински свят: от по-едрите представители на животинския свят се срещат кеклици , диви свине, зайци, фазани, яребици и сърни. Преминават и мечки от Рила.

Природни паркове и резервати: няма.

Климат: подобен е на този в съседните средно - високи планини. Във Верила ветровете са значително по-слаби в сравнение с Витоша и Рила и затова планината е подходяща за туризъм и през зимните месеци.

Природни забележителности: няма значими.

Исторически и архитектурни забележителности:

Римска крепост Цари Мали град ( Малък Цариград). Останките от крепостта са открити на хълма Св. Спас. Изпълнявала е военно - охранителни функции. По-късно се превръща в укрепено селище. Тук са намерени монети и керамика, които са източник на много информация за минали епохи. Днес крепостта е реставрирана и представлява туристическа атракция.

• Светилище на траките. Намира се на връх Св. Иван. Интерес представляват култовите ями и каменните балвани (мегалитни измервателни уреди за следене на съзвездията и определяне на календарните цикли). Тези и други находки от светилището са представени в изложбената зала на крепостта Цари Мали град.

• Християнски култов комплекс. Открит е в бизост до портата на крепостта. До 60-те години на 20 век на това място е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб. До скоро местните хора са празнували тук Спасов ден. При направени през 2007 година проучвания на крепостта, непосредствено пред централния й вход са открити останките на 3 християнски храма, изграждани през вековете върху останките на предходните. Това са: ранна християнска църква (4 век), ранна християнска базилика (6 век) и средновековната църква „Възнесение Христово” (15 век). В северното помещение на християнската базилика е разкрит баптистерий. Това е помещение, в което се извършвал ритуалът на свето кръщение за възрастни. В баптистерия се намира писцина (басейн), с формата на кръст и с отвор на дъното за източване на водата. Днес е възстановена напълно църквата „Възнесение Христово”.

• Църквата „Св Петка“. Намира се в село Белчин и е паметник на културата. Сегашната постройка е изградена през 16 век на мястото на по стар храм от 13-14 век. Дълго време църквата е била занемарена, но е възстановена от родолюбиви хора от Белчин. Тук могат да се видят изключително ценни икони, стенописи и дърворезба.

• Възрожденска църква „Св. Апостоли Петър и Павел”. Намира се в центъра на село Белчин. Изграждането й започва през 1884 година, а официалното освещаване е направено 1 година по-късно. Камбанарията е издигната в края на 30-те години на 20 век. Пълното обновление на храма е извършено през периода 1997-2000 година. Всяка от иконите носи името на дарителите си, което улеснява проследяването на старите родове в с Белчин. В настоящия момент църквата се стопанисва и поoдържа от местното население.

• Етнографски музей в село Белчин. Събрал е предмети, показващи ни самобитността и народното творчество на местното население през периода от Възраждането до началото на 20 век. Тук се пазят около 30 ръкописни и старопечатни книги, взети от църквата Св. Петка. Сред тях има много редки и изключително ценни екземпляри.

Изходни пунктове, пътища, маршрути и туристическа база: в планината няма хижи и друга туристическа база. Подходящи изходни точки за посещение на Верила са селищата Тополница, Дрен, Долна Диканя, Белчин, Клисура, Крайници, Червен брег, Ярлово, Чуйпетлово и Боснек.

Особености на планината: безводна е и при по-дълги преходи е добре да се запасим с вода.

Панорамни снимки: могат да се направят от селищата по южните склонове на Плана, Паликария и Дупнишката котловина. Други подходящи места за прекрасни снимки са селищата Ярлово, Чуйпетлово, Боснек, намиращи се в югоизточните и южните склонове на Витоша. Голяма панорама към Верила се разкрива също от върховете на Лакатишкия и Мальовишкия дял на Рила и от въховете Колош и Развалената църква в Конявската планина.