Накратко за високото място: планината Влахина е част от Осогово-Беласишката планинска верига. Тя е гранична планина  за България и Македония. Разделя се на северна и южна част. Най-високият връх Ореляк (1924,1м) се намира в южната част. За северната част най-висок връх е Бобошевски Руен (1134,2 м).

Влахина е нарязана от гъста мрежа къси реки. Има богат растителен и животински свят със средиземноморски произход. В планината се намира резерватът Габра, съхраняващ ценни дървесни видове. Природни забележителности тук са Коматинските скали и Скринския пролом. От историческите забележителности най-значими са пещерата, в която е живял Иван Рилски, Тросковският манастир „Св. Арахангел Михаил”, Бобошевският манастир „Св. Димитър” и възрожденската църква „Св. Богородица” в гр. Бобошево.

Произход на името: Влахина или Влайна (по македонски изговор) се свързва с власите, които в миналото са обитавали планината като пастири. През 1942 година името е сменено с Пастуша. След връщането на Южна Добруджа от Румъния много географски обекти са били преименувани, а Влахина е звучало прекалено румънско. През 1946 година е възстановено името Влахина.

Към коя планинска верига принадлежи: част е от Осогово-Беласишката планинска верига.

Разположение: Влахина е гранична планина в България и Македония. По-голямата и по-високата й част е разположена на българска територия. Планината се намира на югоизток от планината Осогово. Простира се от прохода Черна гора  на север до долината на река Сушичка на юг.

Граници:
• Конявска планина (на север)
• Малешевска планина (на юг)
• Осоговска планина, планините Голак и Плачковица в Македония (на запад)
• река Струма, Рила планина и най-северната част на Пирин (на изток)

Размери: дължината е около 50-55 км (север-юг), а ширината - 20-25 км (изток-запад).

Форма: билото е заравнено. Склоновете на изток са полегати, а на запад в македонската територия са стръмни. Северните части са по-широки, с множество хребети и ридове. Южните части на Влахина са по високи.

Части: планината може се раздели на северна и южна част. Северната част е заключена между долините на реките Струма и десните й притоци: Елешница и Копривлен. Тази част се нарича още Руенска планина.

Върхове:
връх Огреяк (1924,1м). Това е най-високият връх, както в южната част, така и в цялата планина Влахина. Между 1946г. и 1989г. се нарича Кадийца. Местните жители все още използват това име. Разположен е в най-южната част на главното било на Влахина. На югоизток чрез седловината Седлото (Четалото), масивът на Огреяк се свързва с масива на първенеца на Малешевска планина е – Ильов връх (Джама).
Връх Огреяк рязко се извисява от билото. Северните и западните му склонове са полегати, а югозападните и югоизточните са стръмни. Най-подходящото изходно място за изкачване на връх Огреяк е разклона за Коматинските скали. За да се стигне до този разклон се пътува по шосето за Петрич и след Симитли се прави отбивка вдясно за село Крупник. След това се преминава през селата Полена и Сушица и се достига до разклона за Коматинските скали. От тук има два начина за достигане до връх Огреяк:
1. тръгва се вляво и нагоре по черен път, който достига до изоставена застава (1 час каране с подходяща кола). От заставата вдясно се вижда връх Огреяк, а вляво е Ильов връх. Продължава се по широк път нагоре и се достига до билото. Тръгва се вдясно и се достига връх Огреяк.
2. от разклона за Коматинските скали се продължи направо по горски път, който стига до действащо сечище. Тук се оставя колата и се върви на дясно по стръмен скален ръб. Без много ясна пътека този ръб достига до билото. Върви се наляво по билото и се достига до триангулачен знак, обозначаващ връх Огреяк. Това обаче не е най-високата точка на планината Влахина. Тя се намира до гранична пирамида 55, намираща се на 100 метра в източна посока от триангулачния знак.
От върха се виждат като на длан планините Рила и Пирин. Посещението на връх Огреяк може да се съчетае с разглеждане на природния феномен „Коматинските скали”. При достатъчно време може да се изкачи и Ильов връх. За посещение на връх Огреяк се изисква разрешение на гранична полиция. Тъй като няма маркировка, даваме координатите на връх Огреяк - 42.709445,22.561695.
Други по-високи върхове в южната част са: връх Буковин (1726,3 м), връх Делибов камък (около 1725 м), връх Занога (1561,8 м) и два без име върха, високи съответно 1811,1 м и 1802,4 м.

връх Бобошевски Руен (1134,2 м). Това е най-високият връх в Северната част на планината. Издига се северозападно от град Бобошево. Има два начина за достигане до върха:
1. първият е, като се тръгне от Бобошевския манастир „Св. Димитър” и се продължи в южна посока по горски път. След като свърши гората, през която минава пътят, трябва да се тръгне вдясно и да се търси път нагоре към билото. След изкачване на билото ясно се вижда посоката към върха
2. вторият начин е от Руенския манастир „Св. Иван Рилски”, който се намира до село Скрино. Излиза се от южната порта на манастира и се тръгва по пътеката, която стига до пещерата, в която е живял светецът. След това се продължава нагоре без пътека през гората и се стига до билото и от до върха.
Връх Бобошевски Руен е изключително обзорен и си заслужава изкачването. През пролетта масивът на върха е обсипан с жълти цветя. Други по-високи върхове в северната част са: Кликач (1383,1 м), Ямата (1317,5 м) и Бандерата (1224,6 м).

Реки, езера и други водоеми: планината Влахина е нарязана от гъста мрежа от къси реки, които са десни притоци на река Струма. Реките са с дълбоко всечени долове. Тази конфигурация от речни долини и издигащи се между тях ридове прави планината трудно проходима. Реките са най-пълноводни през пролетта, но през есенно-зимния период оттокът е също относително голям – около или над 40 % от годишния. Влахина е бедна на подземни води.
По-големите реки са:
• река Копривен. Намира се в северната част на Влахина. Извира от връх Ямата и се влива в Струма при с. Драгодан. Дължината й е 26 км, а водосборната площ e 88 км²
• Стара река. Тече в южната част на Влахина. Води началото си от връх Кадийца и е с дължина 29 км, а водосборната площ e 96 км². Влива се в Струма при с Железница и Орановия пролом
• река Четирка. Намира се в средната част на Влахина. Нейни притоци са реките Логолашка и Лещинска. Влива се в Струма при село Покровник
• река Желевица
• река Лисийска.

Гори и растения: в планината Влахина са разпространени топло- и сухолюбиви растения, поради проникването по долината на Струма топли средиземноморски въздушни маси. По-голямата част от склоновете на планината са заети от закелевял дъб (на мястото на съществували в миналото гори от горун, който е вид дъб). Има също ясен, явор, габър, бор (предимно черен) и други дървесни видове. По-високите части са заети от бук, тревни площи и хвойнови храсти. В района на село Скрино има находища на турска леска. В местността „Падината” до село Църварица има един летен дъб с височина 20 метра, обиколка на ствола 3.50 и възраст над 300 години. Най-голямото находище на черен бор, който е с много ценни качества и вирее само в тази планина, е в резервата Габра. Там растат също македонски дъб и планински явор.
Карстови форми: няма.
Животински свят: с подчертано средиземноморски произход. Тук се срещат много птици. По източните склонове има редица редки и защитени видове влечуги, като леопардовия смок и кощерицата.
Климат: близък до средиземноморския и причината е нахлуващите по течението на Струма топли въздушни маси от Средиземноморието.

Природни паркове и резервати:
• резерват Габра. Намира се близо до границата в северозападната част на Влахина, в землището на село Църварица, област Кюстендил. Разположен е източно от прохода Черната скала в местността Малкия Средок, по горното течение на река Речница. Само в този резерват могат да се видят:
- Черен бор. Дърветата са прави и гладки, със средна височина 25 метра, а отделни екземпляри до 35 метра
- Македонски дъб
- Планински явор.
Други дървета, които растат тук са зимен дъб, цер, бук, мъждярн, габър.

Основен изходен пункт за резервата е село Църварица. По около 5.5 км черен път, преминаващ през махалите „Дебочичка” и „Маринковска”, но с кола с повишена проходимост, може да се стигне до източната част на резервата. При същите параметри, но от към разположената наблизо махала Веселинци може да се посети западната част. Тъй като резервата се намира в непосредствена близост до границата с Македония, посетителите могат да потърсят съдействие от органите на гранична полиция, чийто контролно - пропусквателен пункт се намира преди село Църварица.

Природни забележителности:
• Коматинските скали. Намират се на 1.5 километра северно от с. Брестово. Скалите са издигнати над няколко дола. Представляват множество заоблени форми, надвесени над доловете. Сред тях изпъква огромна заоблена скала наподобяваща глава и хобот на слон, надвесен над най-южния от склоновете, която може да се изкачи. На север от слона има множество интересни фигури. От скалните формации има страхотен изглед към Рила, Пирин и връх Огреяк.
• Скринският пролом е разположен по река Струма между Разметаница, дял на Конявската планина и т.н. Руенска планина (част от Влахина планина). Проломът е много живописен - има красиви скали и много меандри. Тук виреят множество редки цветя между които са червения божур и скалния божец. В Скринския пролом расте и вид сладка папрат, която не се среща на друго място.

Исторически и архитектурни забележителности:
• късноантична сграда до село Дренково, което се намира в района на Делчевския проход. Сградата е построена 3-4 век.
• руини на средновековна църква до село Дренкево. Църквата е много стара -предполага се, че е строена през 1305г.
• възрожденска църква „Св. Богородица” в град Бобошево. Това е огромна красива църква, строена от прочутия майстор Миленко от село Блатешница.
• Руенският манастир „Св. Иван Рилски” до село Скрино е един от най-новите у нас. Построен е през 2002 година. На това място е имало друг, много по стар манастир.
• пещерата, в която е живял Иван Рилски се намира близо до Руенския манастир. До пещерата води тясна пътечка, започваща от вътрешната ограда на манастира. Това е естествена скална ниша, в която днес са поставени икони и свещи. Недалеч от нея, на висока обзорна скала е поставен кръст. Според легендите от скалата е скочила девойка, гонена от османците.
• тросковският манастир „Св. Арахангел Михаил” се намира на няколко километра от село Тросково.
• Бобошевския манастир „Св. Димитър”. Това е един от най-старите манастири в България. Тук е живял известно време родения в с. Скрино Иван Рилски. Днес манастирът не функционира, но църквата към манастира е възстановена и може да се посети. В нея има ценни стенописи от 1488 година. Манастирските сгради са на около 500 метра от църквата. По ниско към град Бобошево до старинен параклис се намира малката църква „Св. Петър и Павел”.

Изходни пунктове, пътища, маршрути, туристическа база.
Към високите части на планината водят много пътища. Един от тях е международният път от Благоевград към село Делчово. Той достига ГКПП Станке Лисичково. По този път може да се стигне до село Обел и да се изкачи връх Обел (1306 м.), който е много обзорен. От село Боровен тръгва път, който навлиза в планината и достига село Фролош, от което има хубав изглед към Рила. Друг път тръгва от квартал Струмско на Благоевград, навлиза в планината Влахина и достига до село Горно Лешко. От селото може да се изкачи обзорния връх Кликач (1383 м.). От Симитли започва път, който през село Брестово достига границата между двата най-високи върха на Влахина и Малашевската планина – Огреяк и Ильов връх. Черни пътища минават и по билата на ридовете на Влахина. От тях има голям обзор към Пирин, Рила и долината на Струма. В подножието на планината Влахина се намират селищата Скрино, Пастух, Доброво, Бобошево, Боровен, кв Струмско на Благоевград, Симитли, Крупник, Сушица. Те са много добри изходни пунктове за посещения в планината.

Особености на планината: не е трудна за изкачване през по голямата част от годината. Трябва да се знае, че през зимните месеци могат да паднат големи снегове, което да усложни преходите.

Панорамни снимки: могат да се направят от селата Дъбрава, Бистрица, Делвино, Горно Хърстово, Еленово и други, намиращи се източно от Благоевград - в Средна Рила. Хубави снимки се правят и от хълмовете над Благоевград, а така също от село Градево, Долно и Горно Осеново (отклонение на ляво от шосето за Банско). Северната част на Влахина може да се снима от село Стоб и района на Стобските пирамиди. Южната част може да се снима от селата Церово, Градево, Долно и Горно Осеново.