Шуменско Плато

Накратко за високото място:името на платото произхожда от намиращия се в подножието му град Шумен. Издига се в южната част на Дунавската равнина. Погледнато отгоре има форма на неправилен четириъгълник. Ширината му варира между 4-5 км в тясната част и 13-14 км в средната му част, а дължината е 14-15 км. Средната му височина е 350 м. Има стръмни и сипейни склонове  (с изключение на северните), които на места завършват със скални венци. Най-високата точка на Шуменското плато  e връх Търнов дял (Търнов табия) - 501.9 м. Намира се в северозападната част на платото в местността „Търнов табия”.

В платото има над 70 карстови извора и много карстови форми – пещери, скални венци, понори и други. Неповторими образци на природата са природния феномен Окото, пещерите Бисерна и Тайните понори. Богато е на широколистни гори и има вековни дървета. Застъпени са също различни видове храсти, лечебни билки и тревисти растения. Платото се обитава от стотици видове гръбначни и безгръбначни животни. Най-много са птиците.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Тук са организирани един природен парк и един резерват – Букака. Шуменското плато е било заселено още в желязната епоха и затова има много исторически забележителности – скални манастири, скални църкви, римски пътища, останки от крепости, дори военно-пленнически лагер от Втората световна война.В наши дни населени места там няма, но в подножието му са град Шумен и няколко села.

В Шумен могат да се посетят много стари църкви и възрожденски къщи, в които са живели известни българи: Панчо Владигеров, Панайот Волов, Димитър Сребров, Добри Войников. Тук се намира най-голямата джамия в България.

Произход на името: произлиза от разположения в източното му подножие град Шумен. До 25 март 1950 година се нарича Шуменски височини, а след това до 31 декември1965 се нарича Коларовски височини.

Към коя планинска верига принадлежи: самостоятелно плато в Дунавската равнина.

Разположение:южната част на Източната Дунавска равнина в близост до град Шумен.

Граници:

  • долината на река Голяма Камчия - на юг
  • долината на река Врана (ляв приток на Камчия) - на югозапад
  • река Пакуша (ляв приток на Камчия) и Овчо поле - на запад и север
  • конусовидно възвишение Фисек - на северозапад
  • Шуменско поле - на изток.

Размери: дължина 14-15 км (от северозапад на югоизток), ширина 4-5 км (на северозапад) и 13-14 км (в средната част). Средната надморска височина на платото е 350 м.

Форма: погледнато отгоре платото има форма на неправилен четириъгълник, разтегнат от северозапад на югоизток. Има широко плоско горнище, което е наклонено на север. Склоновете са стръмни и сипейни (с изключение на северните). На места те завършват със скални венци.

Геология: платото е изградено от долнокредни мергели, пясъчници и сенонски варовици.

Части и върхове: открояват се три части –местността „Илчов бор”, ридово възвишение в източната част и обширен скат „Кьошковете”.

За достигане на най-високата точка - връх Търнов дял препоръчваме следния маршрут: тръгва се по асфалтовото шосе от Шумен към Шуменската крепост. При достигане на разклона за крепостта се завива на ляво по асфалтовото шосе, което води до паметника „Създатели на българската държава“. При първия голям завой вляво на това шосе има уширение и се виждат надгробна плоча и табели, на една от които пише „Търнов табия”. Продължава се по горския път вдясно, като по дърветата от лявата му страна са поставени зелени маркировки. След време от дясната страна се появява и червено-бяла маркировка, показваща границата на резервата Букака. Има и каменни стълбчета със същата маркировка. Пътят продължава на северозапад и върви по границата на резервата. Подминава се разклон, на който има табела за хижа Букака (вляво). След около 45 минути се появява табела вдясно, на която пише „Голямото въртене”(името на един от трите обособени веломаршрута), следва се посоката и се достига до място с разклон. Тук са поставени указателни табели – две сочат на ляво и на тях пише „Търнов табия“ и „Скални манастири“ и две, сочещи на дясно, на които пише „Култук Табия“ и село Лозево. За връх Търнов дял трябва да се тръгне по лявата пътека (червена маркировка). След около 500 метра трябва да се остави пътеката и да се тръгне на дясно (северозападна посока), без пътека, през храсти и дървета и да се търси върха. След кратко спускане в дол се излиза на по-високо място, където се намира върхът. На най-високото място има информационна табела с параметрите на връх Търнов дял. До нея е реперния знак с написана година - 1934.

Тук са се водели битки по време на руско-турската война и все още се виждатровове от артилерийски турски укрепления.

Характерното за този връх e, че през цялото време се върви по равно, само накрая има незначително изкачване. Той не е труден за достъп, но туристът трябва да има умения за ориентиране - възможно е изгубване!

 Реки, езера и други водоеми:

  • Мътнишка река (десен приток на река Провадийска). Тя извира от север
  • река Поройна. Извира от местността Кьошковете, минава през Шумен и се влива в река Голяма Камчия
  • в платото има 70 карстови извори, които се намират в подножието му.
  • Шуменското езеро. Намира се в южните покрайнини на града.

Гори и растения:почвите в платото са сиви горски. Растителният свят е представен от над 500 вида висши растения. От тях 18 са включени в Червената книга на България, а 64 са с природозащитен статус. Горите, предимно широколистни, заемат 90% от територията на платото. Естествените гори са от мизийски бук,  зимен дъб, цер, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб, келяв габър, обикновен габър, дива череша и няколко вида круша. Допълнително засаждани дървесни видове са черен бор, бял бор, зелена дугласка, обикновен и сребрист смърч, акация и др. В платото има вековни дървета. Едно от тях е цер, който се намира от лявата страна на шосето между Шуменската крепост и паметника „Създатели на българската държава“ (на около 500 метра след крепостта).

От храстите най-разпространени са шипка, червен глог, обикновен дрян и леска. В платото се срещат 14 вида орхидеи и над 250 вида лечебни и тревисти растения. Има много пасища. Няма обработваеми земи, но има лозя по източните и южните склонове.В селищата, разположени в подножието на платото, се произвежда качествено вино.

Карстови форми: тук се откриват повърхностни карстови форми и около 60 пещери. Срещат се понори, въртопи и непристъпни скални венци.Интересни са скалните венцинад село ХанКрум. В тях се намира Ханкрумовия скален манастир и най-голямата скална килия в платото. За да се стигне до тях се върви от селото в северна посока, има маркировка. Други скални венци се намират над шуменския квартал Дивдяново. Достапът до тях е по пътека, тръгваща от паркинга пред информационния център, намиращ се горе в платото, близо до астрономическата обсерватория. До високата част на скалните венци се стига за 15 минути. От там има хубава гледка към венците.  Виждат се квартал Дивдяново и Шуменското езеро.

Животински свят:Шуменското плато се обитава от стотици видове гръбначни и безгръбначни животни. От бозайниците се срещат благороден елен, сърна, дива свиня, белка, лисица, язовец, таралеж и др. Птиците са най-широко застъпени- голям синигер, черногръдка, чинка, кос, поен дрозд, скална лястовица и много други. От влечугите се срещата шипоопашата и шипобедрена костенурка, смок-мишкар, пепелянка, степен и зелен гущер и др.

Климат: умерено - континентален със сравнително студена зима и топло лято

Екологични проблеми: под влияние на човешката дейност екосистемите на дърветата са разредени и заменени с храсти и треви. Местите жители споделят, че през последните години се извършва мащабна сеч в северо-западните райони в близост до селищата.

Природни паркове и резервати:

  • природен парк „Шуменско плато“: обхваща 3929,9 hа от цялата площ на платото. Целта му е да запази ценни растителни и животински видове, каккто и природните дадености в платото
  • резерват „Букака”: има площ 62.6 hа. Съхранява мизийски бук.

Природни забележителности:

  • пещери: повече от 30. Най-известна е пещерата Бисерна, която е най-дългата на платото (около 2.6 км.). Има дължина на галерии около 3000 метра. Повечето пещери са разположени по северния скалист склон на Шуменското плато, известен под името „Цар Крумови порти”, и са в близост до Шуменската крепост. Те са различни по големина. Подовете са им почти хоризонтални. Някои са съединени с проходи. В тях са намерени оръдия на труда от кремък, камък и кост, което свидетелства, че са били обитаеми през каменно-медната епоха.
  • скален феномен Окото (Халката): скала с формата на око, намираща се на 3 км от село Осмар.От селото се тръгва по черен път, минаващ през живописната Осмарска долина и водещ до Костадиновия скален манастир и Окото.

• скални венци: в източната част на платото има величествени скални венци. В някои има издълбани килии, в които са живели монаси-отшелници.

Исторически и архитектурни забележителности.

Стратегическото разположение на Шуменското плато определя и неговата значима роля в миналото. Естествено укрепено и защитено, то е било заселено от дълбока древност. През различните исторически епохи тук са съществували много крепости, селища, църкви, скални манастири и монашески килии, за което свидетелстват намерените археологични останки. Първите проучвания са направени от чешкия археолог Карел Шкорпил.

  • Шуменската крепост. Най-значимият археологичен обект на платото. Разкопките започват през 1957 година и показват, че Шумен е едно от най-старите селища в страната, датиращо отпреди 3000 години. Крепостта се издига в източната част на Шуменскато плато, върху скалистия хълм Хисар. Използвана е от траки, римляни, византийци и българи. Външната крепостна стена е стъпила върху скален масив. Тя има кули на равни разстояния една от друга. Главният вход е снабден с две врати, външна падаща катаракта и вътрешна двукрила. На територията на крепостта са разкрити 12 църкви. През Второто българско царство се изгражда допълнителна фортификация на града, включваща външно укрепление от три стени и цитадела. Градът е имал няколко главни улици, водоеми и малки площадки. При направените археологични находки са открити обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които свидетелстват за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи и особено през Второто българско царство.
  • Римски пътища. Могат да се видят, когато се прави обиколка на скалните манастири и килии. Минават през почти цялата територия на платото.
  • Тракийски селища от 4. век. Намират в местностите „Висока поляна”, „Харачи боаз” и „Бобата”.

Селището в местността „Висока поляна” е с добре запазени останки от землено укрепление с височина 2 метра.

Селището в местността „Харачи боаз” е разположено на площ 20 дка, където са намерени фрагменти от глинени съдове.

Руините в местността „Бобата” дават основание да се предполага, че то се е състояло от две каменни концентрични укрепления. Във вътрешното е живяла царската върхушка, а във външното - останалото население.

  • Късноантична крепост до село Кочово. Намира се североизточно от селото и е от 5-6. век. Има добре запазени и до днес крепостни стени, високи до 3 метра.
  • Късноантично селище и крепост в местността „Баш Бунар”. Намира се до квартал Давдяново.
  • Скални манастири, килии и църкви.Забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветен живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон монаси-отшелници. Възникнали са най-вероятно през 12-13. век.

-Ханкрумовския манастир.Разположен е на територията на село хан Крум, на 10 км от град Шумен. Използвана е естествена пещера, която е прецизно дообработена. Той е един от най-запазените скални манастири в България. До него има маркиран път, който води от селото.

   - Скалната килия над село хан Крум е най-голямата в Шуменското плато. За нея се тръгва от село Хан Крум в посока скалния манастир, но се завива на ляво. Има табели и маркировка.

- Скалните манастири и църкви над село Осмар. Намират се на около 3 км от село Осмар, в Шуменското плато. Смята се, че са изградени през 12-14. век, като в тях са намирали подслон много монаси, а в културно и религиозно отношение са изиграли важна роля  по време на Второто българско царство. Най-популярен и запазен е „Костадиновия манастир. Близо до Костадиновия манастир са разположени скалните църкви „Диреклията и „Подковата.

  • Военни укрепления. Това са редути, фортове и ретрашменти. Те са части на укрепителната система на град Шумен, считан от военните специалисти за непревземаем в онези времена. Военно укрепление е имало на връх Търннов дял. Около укрепленията са се водели кръвопролитни сражения в руско-турските войни от края на 18. и началото на 19. век.
  • Томбул джамия „Шериф Халил паша. Най-голямата джамия в България. Намира се в югозападната част на град Шумен. Построена е през 1744 година в стил турски барок. Нарича се томбул заради многобройните куполи, покриващи сградите на вътрешния двор. Комплексът на джамията се състои от молитвена зала, двор и пристройка, която служи за пансион. Молитвената зала е изрисувана с много геометрични фигури и написана на арабски език. За подпорни колони са използвани колоните от двореца в Плиска.
  • Куршун чешма. Построена е през 1774 година. Счита се за възрожденска. Името означава оловна чешма. Кръстена е така заради покрива от оловни листове, който я е покривал. Сега на мястото на плочите са поставени керемиди. От чучурите й вече не тече вода.
  • Къща-музей „Добри Войников“. Добри Войников е една от най-значимите личности от Българското възраждане. Той е педагог, драматург, общественик, музикален деец и театровед. Основоположник е на театралното изкуство и е първият български режисьор на пиеси.

Къщата е във възрожденски стил и е построена през 1862 година със средства и по план на самия Добри Войников. В една от стаите сега се намират лични вещи на композитора, част от библиотеката му, бюрото от словенски дъб, театрални принадлежности, учебници от френския колеж и карта на Руската империя. Богатата документална експозиция разказва за дейността на Добри Войников като режисьор и драматург в Шумен и Браила.

  • Къща-музей „Лайош Кошут“. Лайош Кошут е унгарски национален герой, държавник, идеолог на Унгарската революция. Той пристига в Шумен след краха на унгарската революция от 1848-1849 година с група емигранти - поляци и унгарци. Настанен е в къщата на Димитраки Хаджипанев – богат търговец и кмет на Шумен по същото време.

Къща е разположена в голям двор, разделен на три части с обособени функции. Сградата се състои от две крила с богато украсени тавани, резбовани врати и долапи. В музея могат да се видят писма и вещи на Лайош Кошут.

  • Къща-музей „Панайот Волов“. Панайот Волов е голям български революционер, един от апостолите на Априлското въстание. Учителства в град Шумен.
  • Музеен комплекс „Панчо Владигеров“. Панчо Владигеров е един от най-великите български композитори. Роден е в град Цюрих (Швейцария), но е прекарал ранното си детство в Шумен.Комплексът е разгърнат в голяма възрожденска къща. Тук се съхраняват първите две пиана на композитора, писма от Стефан Цвайк, Шостакович, Караян и предсмъртна маска на Владигеров.
  • Сребровата къща. Възрожденска къща, принадлежала на семейството на възрожденския учител Димитър Сребров. Построена е през 1872 година от местния майстор уста Драгия. Стаите в къщата са обзаведени и подредени според традициите на различните етноси, които съжителстват в град Шумен. Има елементи от арменската, руската и еврейската култури.
  • Православен храм „Св. Възнесение Господне и вмчк. Георги“.Притежава ценни книги, златотъкана плащеница с перли от 1776 г., изработена във Венеция, както и икона на Светите братя Кирил и Методий, подарена от ген. Белокопитов на 18 юли 1878 г., по случай Освобождението на Шумен.
  • Храм „Свети Три Светители“. Кубетата на храма са позлатени и е известен като Златната църква.
  • Храм „Св. Пророк Илия“. Намира се на 4 км от центъра на Шумен, по пътя за град Големи Преслав.
  • Евангелиска методиска църква. Построена е през 1895 година.
  • Регионален исторически музей. Има находки от Преслав и Плиска. Представя се голяма колекция на български и византийски печати и монети. В зала „Античност” е експонирана  тракийска гробница от 4-5. век преди новата ера, открита в района на град Смядово. Сред интересните експонати са скулптури от праисторическо време, гроб на човек в ембрионална поза, златно тракийско съкровище и накити от Средновековието.
  • Читалището на Шумен. Едно от първите три читалища в България. Сградата е много красива и е построена през 19. век. В градинката пред читалището е паметника на Нанчо Попович, голям благодетел на Шумен. Тук е давал уроци Добри Войников.
  • Евангелитската методиска църква е построена е през 1895 година.
  • Паметник на загиналите във войните в село Осмар.

Изходни пунктове, пътища, маршрути туристическа база. По платото няма населени места. Изходни точки за посещения са разположените в периферията на платото град Шумен и селата Троица, Осмар и Кочово (по южния склон), Новосел, Средня и Черенча (на северозапад), Градище, Белокопитово и Лозево (по северния склон).

Особености на планината. Планината е много подходяща за велотуризъм и парапланеризъм. Шуменското плато е с еднаква височина и е обрасло отвсякъде с гора и това е предпоставка за изгубване, въпреки многобройната маркировка.

Панорамни снимки:могат да се направят по пътя от Шумен за Търговище, където има хълм, обърнат към платото. Друга възможност е от Мадарското плато.