Накратко за високото място: рид Ведерник се намира в Северозападна България и е част от Западния предбалкан. Има скалисто гребеновидно било.  Дължината на рида е около 30 км,  а ширината до 8 км.  Условно  може да се раздели на три части – источна, западна и средна. Най-високият връх е Ведерник(1124,2 м). Намира се в западната част на рида. Във Ведерник текат реките Станкевска и Чупренска. Най-често срещащите дървета са бук и габър. В североизточните части под връх Ведерник има стари букови дървета. В рида има много карстови форми - пещери, скални венци и други. Тук живеят сърни, елени, вълци, диви прасета, различни  дрeбни животни и много пернати.  Климатът е  умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. В рида се намират голяма част от красивите Белоградчишките скали. 

 Има също пещери, глами, скални венци и други природни забележителности.  Мога да се видят римски пътища, останки от римски сгради, останки от стари крепости, оброчни камъни и стари църкви. 

Произход на името: думата ведър означава ясен, светъл, свеж. Ридът е кръстен така по всяка вероятност заради това, че така изглежда през всички дни от годината.

Към коя планинска верига принадлежи: Западен Предбалкан.

Разположение: Намира се Северозападна България, област Видин. Заема най-западната част от предбалкана. По югозападното му подножие преминава условната граница между Предбалкана и Стара планина.

Граници:
Планината Бабин Нос(чрез долината на река Салашка, десен приток на река Арчар) (на север и северозапад)
Широка планина чрез долината на река Лом(на югоизток)
Ридът Венец чрез долината на Станкевската река, десен приток на река Арчар)(на североизток)
Светиниколска планина(чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Чупрене)(на югозапад)

Размери:
-Дължината от северозапад на югоизток е около 30 км
-Ширина е от 4 км на северозапад до 8 км на югоизток

Форми: билото на рида е скалисто, гребеновидно с по-стръмни североизточни склонове. Югозападните склонове са по-полегати, но са окастрени, обезлистени и силно ерозирали. В рида има много скалисти форми. Тук се намират голяма част от Белоградчишките скали. Гледан от четвъртия километър по течението на река Лом, масива на връх Ведерник има вид на повдигнал крака гигански лъв с разрошена грива и с наострен поглед на север.

Геология: ридът е изграден от горноюрски варовици.

Части и по изявени върхове: Стакевска река и десния и приток Чупренска река разделят рида на 3 почти равни части - източна, средна и западна. Най-високия връх в рида е Ведерник (1124,2 м)(Бандерата, Венеца). Той е разположен в западната част,  на 1.8 км северозападно от село Прауджа, община Белоградчик.  Намирането на върха не е лесна задача. Тръгва се по път от селото, който върви в западна посока. Той минава покрай  чешма. Тук е единственото място, където има вода. Близо до чешмата има малко водоскокче. След това пътят минава покрай оброчен кръст. Навлиза се  в гора и се минава покрай  друга чешма, която не работи. Тя е строена  през 1935 година.  Продължава се по пътя и се търси възможност за изкачване на билото. По пътя към върха има камъни сипеи и бодливи храсти, пътеката минава и през гора, но често се губи, а маркировката е минимална и недобре поставена. Всичко това създава реална възможност от изгубване. Ето защо е най-добре  върха да се изкачи с водач и то такъв, който е изкачвал върха. За  това можете да се обърнете към Кирил Кирилов от Белоградчик (тел 0896723675). Други по високи върхове са Голямата стена, Три уши и Клепъц.

 Реки, езера и други водоеми:
Стакевска река
Чупренска река(десен приток на Стакевска река)

Гори и растения: Най-често срещащите се дървета са бук и габър. В североизточните части под връх Ведерник има стари букови дървета. 

 Карстови форми: в рида има пещери, скални венци и други карстови форми.

Животински свят: сърни, елени, вълци, различни дрeбни животни, диви прасета и много пернати.

Климат: умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.

Екологични проблеми: над рида минава международен самолетен коридор. Месните жители предполагат, че от вредните емисии и останки от изгорелите газове на самолетите измират пчелите в пчелините на селата намиращи се в рида. Горите са нападнати от ларви и боровете изсъхват от върха към дънера.

Природни паркове и резервати: няма 

Природни забележителности:
•Пещерата Водната дупка(Врелото). От тази пещера извира питейна вода, която се ползва от хората село Прауджа. Пещерата се намира до връх Ведерник.
•Пещери в околностите на село Прауджа(16 на брой).
•”Гламата над село Върбово”. “Глами” са големи варовикови възвишение. Те се срещат в южните части на Ведерник. В подножието на възвишенията са разположени села. Всяка една “глама” носи името на селото разположено под нея. Най-интересна е “гламата” над село Върбово. В нея има образувания наречено кръгът. Той се очертава от храсти, дървета и в една по малка част от изправени каменни плочи. Едната му половина се намира в гората и се трасира от липсващи дървета или дървета с наполовина изсъхнали клони, така че се получава светла линия. Другата половина пък е огледална - върху голо място окръжността е очертана от храсти и дървета Феноменът не е толкова в перфекната окръжност и в това, че той има светла и тъмна част, а в това че постоянно се променя, понякога много бързо. На места се появяват нови растения, а на други са изчезнали. Търси се обяснение с аномалия в магнитното поле на скалата, което оказва влияние на растенията. Кръгът се вижда най-добре от околните хълмови или от подножието. Върхът на възвишението е много обзорен. От тук има страхотна гледка към Белоградчишкия разлом и Стара планина.
•Западната Белоградчишка скална група. Тя е известна и под името “Збеговска” До скалите се стига по пътека започваща от Белоградчишката крепост и минаваща покрай обсерваторията на града. Скалите имат алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Скалната група включва “Близнаците”, “Магаза”, “Борич” и “Еркуприя”.
•Околностите на село Дъбравка. Тук се намират останките от крепостта Борич. От скалите над селото има страхотна гледка към останалите части на Ведерник и към рида Венеца. До скалите и останките от крепостта има пътека на която са поставени информационни табла.
•Околностите на село Боровица. Около селото се намират скалите на Източната(Фалковска група) Белоградчишки скали. Една от тях е Боров камък. На върха и е имало огромен вековен бор, който е бил унищожен от пожар. Близо до скалата се е намирало старото селище на Боровица. От него е запазена единствено църква построена през 1866 година. Тя се намира на 2.5 км в западна посока от сегашното село Боровица. Все още съществуват стенописите, иконите и дървения олтар на църквата. В скалите има останки от килийно училище и от древна римска крепост.
•Околностите на село Чифлик. Около селото се намират интересни скали от Централната част. До тях се стига по много екопътеки.

Исторически и архитектурни забележителности:
•Местността “Анище” до село Граничак. Местността Анище се намира непосредствено до пътя от село Салаш до град Белоградчик, на 2 км източно от село Граничек. Тук има останки от антично селище и римска вила. Обектът е от края на втората половина на 2 век и края на 4 век с.н.е. и е единствен от този тип в северозападна България.
•Село Прауджа:
-Оброчен кръст. Намира се в местността “Зарен”, недалеч от село Прауджа
-Римски път.
•Село Върбово:
-Участъци от римски пътища. Римските пътища са прекосявали в продължение на векове Балкана. Един от тях(главният) е минавал през Светиниколския проход.
-Оброчен кръст. Намира се в местността “Гробище”.
-Средновековната църква “Св. Йоан Кръстител”. Църквата е запазена много добре. Отличава се с оригинални стенописи с отлично художествено и технически изпълнение.
-Градището в Гламата над селото. То е пояс с формата на полукръг от камъни, които не са редени в зид, но не са натрупани и безразборно. Напречното им сечение е равностранен трапец. Тук е имало фортификационно съоръжение с наблюдателна цел. От мястото има видимост във всички посоки. Наблюдателният пункт е бил част от система за сигнализация с огньове, която е използвана в Римската империя. Има хипотеза, че съоръжението е построено върху по-старо вероятно тракийско.
•Църквата “Св.Константин и Елена” в село Протопопинци. Това е една от най-старите църкви в северозападна България.

Изходни пунктове, пътища, маршрути туристическа база: Във вътрешността на рида са разположени селата Прауджа, Пролазица и Бостаните, а по периферията му - Граничак, Дъбравка(на северозапад), Чифлик, Боровица и Протопопинци(на север), Средногрив и Долни Лом(на изток), Репляна, Търговище и Върбово(на юг). Тези села са много удобни изходни точки за посещение на трите части на рида.

 Особености на планината: трябва да се внимание за змии по скалистите части на рида(да се ходи с високи обувки). През зимата често става много студено и има опасност от измръзване. В по непознатите части на рида е добре да се ходи с водач, защото има опасност от изгубване.

Панорамни снимки: може да се направят от връх Кърневи ливади в рида Венеца и от село Станкевци в Свети Николска планина. Подходящи места за такива снимки са скалите над село Дъбравка и върха на гламата над село Върбово.