Накратко за високото място: освен Венец се използва името Белоградчишки венец. Рид Венеца се намира в Северозападна България, до град Белоградчик. Ридът е част от Западния предбалкан. Дължината му от север на юг е 15-16 км, а ширината 8-9 км.  Формата на рида е куполообразна.  В рида има много карстови форми - пещери, понори  и кари.  Почвите са предимно сиви горски. Те са обрасли с дъбови гори и храсталаци от келяв габър и мъждрян. Животинският свят е беден, предимно от сърни и по дребни животни. Реките са малки. Климатът е изразено континетален, студено през зимата и прохладно през лятото. Природни забележителности са пещерите Лепеницата, Венеца  и Козарника, както и Централната група Белоградчишки скали.   

Исторически и архитектурни забележителности са Лепенишки светилищен комплекс “Чачин камък”(намира се по средата на пътя до телевизионната кула в рида), Пановата къща,   Джамия Хаджи Хюсеин, Природо-научен музей, Астрономическа обсерватория, Белоградчишката крепост, Историческият музей, Субашин чешма(всички обекти са в Белоградчик) и църквата  “Св. Георги” в село Орешец.

Произход на името: освен Венеца се използва името Белоградчишки Венец.

Към коя планинска верига принадлежи: Западен Предбалкан

Разположение: северозападна България до град Белоградчик.

Граници:
-Река Арчар и долното течение на десния и приток Салашка река(на север и северозапад)
-Дунавската равнина(на изток и североизток)
-Рид Ведерник чрез ниска седловина(на юг)
-Долината на река Стакевска(ляв приток на река Лом) (на изток)

Размери:
-Дължина от север на юг - 15-16 км
-Ширина - 8-9 км

Форма: куполообразна.  

Геология: рида представлява моноклинала, остатък от дълбоко денудирираната Белоградчишка антиклинала. Изграден е от триаски пясъчници и конгломерати и юрски варовици.

Части и по изявени върхове: няма изявени чести. Билото е с надморска височина над 800 метра. Най-високия връх се нарича Кърневи ливади(903.9 м). Намира се в средата на рида, на 1 км източно от град Белоградчик. До върхът може да се стигне по два начина. Първият е от град Белоградчик. От източната част на града се тръгва по шосето, което достига до телевизионната кула. След като се стигне до входа на телевизионната кула се минава в дясно по-пътека, която в началото върви до оградата на двора на телевизионнта кула. Пътеката завива на дясно(в северна посока), минава покрай постойки, после завива пак на дясно(в източна посока) и се изкачва на скалния венец където е връх Кърневи ливади. Тук трябва да се внимава да не се падне, защото скалния венец свършва рязко. От върха има страхотен изглед към град Белоградчик, Стара планина и рида Ведерник и Белоградчишките скали. До върхът може да се достигне и от село Орешец. От селото се тръгва по шосето за Белоградчик. След това се тръгва към Венеца и се минава в дясно от електрическите стълбове. Тук без пътека се достига до скалния Венец. Този начин на изкачване е по труден и изисква усет за ориентиране. Препоръчва се само на опитни туристи.

Реки, езера и други водоеми: северозападните части на рида Венеца се отводняват от десните притоци на Салашка река и река Арчар, а южните от левите притоци на Станкевска река. От рида извира река Скомля. Тя тече на североизток през Дунавската река и се влива в Дунав.

Гори и растения: почвите в рида са предимно сиви горски. Те са обрасли с дъбови гори и храсталаци от келяв габър и мъждрян.

Карстови форми: има много карстови форми - пещери, понори и кари.

Животински свят: предимно сърни и по дребни животни. 

Климат: изразено континетален, студено през зимата и прохладно през лятото.

Природни паркове и резервати: няма

Природни забележителности:
•Пещерата Лепеницата. Намира се на 4 км югоизточно от Белоградчик. Входът е ориентиран на изток и се огрява от слънцето. Оттам има хубав изглед към околността. Пещерата е обитавана от дълбока древност. Пещерата е на два ката но не е много дълбока. В долният кат има тънък културен пласт покрит с тор. Из насипа са намерени фрагменти от глинени съдове и изпочупени животински кости. Във втория кат от културния насип има слаби следи и незначителни фрагменти от глинени съдове. По стените на пещерата има вкопавания направени вероятно от траките. Пещерата се намира трудно. Това може да стане с помоща на водача Кирил Кирилов от Белоградчик (тел 0896723675), който е построил къщичка в подножието на пещерата. Кирил Кирилов може да ви покаже и всички описани по долу природни и исторически забележителности в района.
•Пещерата Венеца. Намира се на 1 км югоизточно от гара Орешак. Тя е облагородена. Има разнообразни образования – сталактити, сталакмити, сталактони, хелектити и образования наподобяващи корали. Богата е на полускъпоценния камък Оникс и затова е много светла. Интересни са образуваният “глава на пеликана”, “нощната лампа” , “лалето”, “Богородица”, или “Архангела”, “ръката на Бога” и други. Това е една от най-красивите пещери в България.
•Пещерата Козарника. Това е малка пещера с дължина около 200 метра. Изследва се без прекъсване от близо 20 години от българо-френска експедиция ръководена от българския археолог Николай Сираков и френския Жак Люк Гуадели. Находките в Козарника са най-ранни следи от човешко присъствие в Европа и показват, че заселването на европейския континет вероятно започва от Балканите.
•Централната група Белоградчишки скали. В тази група се включват Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Овчарчето, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата, Гъбите, Мечката, Лъвът, Камилата, Монасите .  

 Исторически и архитектурни забележителности:
•Лепенишки светилищен комплекс “Чачин камък” (Скално светилище “Чачин камък”). Намира се около 5 км от града в рида Венеца. От скалистото възвишение има панорама към целия южен източен и западен хоризонт.По скалата в процеса на изветряване са се образували свообразни площадки, на които има вкопавания. На една от тези площадки е издълбан петроглиф, който според някои представлява модел на слънчевата система. В подножето на скарлите в малка пещера на една от скалите има изображение напомнящо на ракета.
•Пановата къща в Белоградчик. Ярък представител на западно-балканската архитектура. Строена около 1810 година. Музей. Работно врече 9-12 и 14-17
•Джамия хаджи Хюсеин в Белоградчик. Единствената джамия с таван от българска дърворезба.
•Астрономическа обсерватория – една от малкото в България, работи вечер след 20 часа.
Белоградчишката крепост.
Историческият музей в Белоградчик.
•Субашин чешма в Белоградчик.
•Природонаучен музей Белоградчик. Единствен в Северозападна България.Разположен е в парковата част на града. В музея има 520 експоната от флората и фауната на северозападна българия а именно: скален орел, лешояд, вълк, елен, сърна, сокол и други. В музея са изложени макети и фигури на животни.
•Църквата “Св. Георги” в село Орешец. Намира се в най-високата част на с Орешец в непосредствена близост до гората покриваща северните части на Стволова планина. Паметник на културата с местно значение. Не е известно точно, кога е построена. Зоографията е изпълнена през 1866 година от Тревненски майстори. По време на социализма е превърната в обор.

Изходни пунктове, пътища, маршрути туристическа база: във вътрешността на рида са разположени град Белоградчик и село Гранатово, а по периферията му селата Бела, Боровица, Върбовчец, Гара Орешак, Дъбравка, Орешец, Сливовик и Яньовец.

 Особености на планината: през зимата става много студено и е възможно измръзване. Възможно е изгубване поради това че няма маркирани пътеки в рида.

Панорамни снимки: Може да се направи от гара Орешец и от рида Ведерник.