Накратко за високото място:  Врачанската планина е част от Старопланинската верига. Намира се в северната част на западна Стара планина.  Има триъгълна форма. Планината се разделя на 3 части. Първата част е Беглички дял с най-висок връх Бегличка могила(1841. 4 м.н.в.). Това е и най-високият връх  в цялата планина. Втората част на Врачанската планина е  Базовски дял с най-висок връх Бук(1393,6 м.н.в.). Третата част на планината е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м.н.в) . Релефът в планината и почвените условия са благоприятствали за развитие на множество дървесни и тревни видове, някои от които са уникални. Поради варовиковия строеж на планината има многобройни карстови форми като кари, карни полета, въртопи, ували, понори(губилища), безоточни долини, пещери и пропасти(открити и проучени са над 800). 

 Животинският свят е представен от някои застрашени и изчезващи видове, като скален орел и лешояд. Климатът е умерено континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.
Природни забележителности в планината са пролома Вратцата, Свраженските скали, Оплетнишките скали, Кобилски стени, Черепишките скали, Ритлите, пещерата Леденика, водопадите Скакля, Боров камък, Шопката и Женската вода. Исторически и архитектурни забележителности са останки от античен град Коритен град и крепост Ритлите, местността Рашов дол, кулата на мешчиите във град Враца, жилищно-отбранителна кула на Курт-Пашови в град Враца, останки от римска крепост в месността Калето край Враца, лобното място на Христо Ботев в местността Йолковица, наследствена пътека Вратица и крепостта Вратицата, регионален исторически музей във Враца, къща музей Баба Илиица в село Челопек, църквите ’’Болярска”, “Св.Вознесение” “Св.Св.Константин и Елена”, ’’Св. Анатоли’’и Св.Николай” в град Враца, Могиланската могила в град Враца, Бистрешкият манастир “Св.Иван Рилски пустиножител” близо до град Враца, Етнографски комплекс Софроний Врачански в град Враца и крепостта Калето в град Мездра. Във Враца са родени големите българи Димитраки Хаджитошев и Никола Войводов.

Произход на името: планината е кръстена на град Враца, който е разположен в подножието му.
  

Граници:
Планината Козница чрез Дружеската седловина(863 м.н.в.)(на запад).
Мездренската хълмиста област(на изток).
Планините Ржана и Голема чрез река Искър (на юг).
Врачанското поле(на североизток).

Форма: прилича на обърнат с върха си на югозапад триъгълник. Билото на планината е широко и платовидно, осеяно с множество карстови форми като валози, понори, пещери и безоточни долини. Склоновете на югоизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища.

Размери: дължината на бедрата на триъгълника са около 20 и 22 км, а на основата му са около 30 км.

Геология: планината е формирана върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триарски и юрски дълбоко окастрени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

Части и по изявени върхове: от дълбоките долини на реките Въртешница(Лева), Черна (десни притоци на река Ботуня) и Златица(ляв приток на река Искър), планината се разделя на 3 части. Първата част е Бегличкия дял. Тази част на планината е разположена на югозапад и е с най-голяма площ. Най-високата точка на Беглишкия дял и на цялата Врачанска планина e връх Бегличка могила(1841. 4 м.н.в.). Намира в средата на планината при допира на 3 те дяла. Най-краткия път до върха започва от село Оплетня. От центъра на селото се тръгва на север(на дясно) по коларски път, който преминава в пътека. Тя върви южно от обзорния Радов връх, който може също да се посети. Пътеката излиза във високите части на планината и достига до заслон, при който има чешма. От заслона се продължава на ляво и нагоре по билото и се достига връх Остра могила(1332,2 м.н.в.). След тове се изкачва и връх Бегличка могила. На север от връх Бегличка могила се намира обширна поляна наречена Каличина бара, в чийто горен край има няколко малки водоема – Локвите. Източно от тях, на склона на Кръстанова могила се намира хижа Пършевица. От село Оплетня до връх Бегличка могила се стига за около 3 часа. Други по известни върхове в Бегличкият дял са Пършевица(1427,2 м.н.в.), Кръстанова могила(1387,9), Соколец (1372,9 м.н.в.) и Петрова могила(1301,8 м.н.в.). Втората част на Врачанската планина е Базовски дял. Разположена е на изток. Най-високият връх на тази част е Бук(1393,6 м.н.в.). Други по известни върхове в Базовския дял са Базова могила (1313,6 м.н.в.), Биволарска могила(1263,1 м.н.в.), Малко Бранище(1095 м.н.в.), Ланджовица(1260.8 м.н.в.), Качуля(1085,8 м.н.в.), Дългия зъбер(1233,3 м.н.в.), Купена(1087,1 м.н.в.), Камарата(1218,6 м.н.в.), Околчица(1131,9 м.н.в.) и Вола(1058 м.н.в.). Третата част на планината е Стрешерският дял. Разполага се на северозапад. Тя е най-малка по-площ. Най-високият връх в третия дял е Стрешеро (1215,2 м.н.в) . Други по-известни върхове са Тошина могила(1109 м.н.в.), Бабка( 1028,1 м.н.в.), Биволарски връх(1111, 5 м.н.в.), Остри връх(1050, 7 м.н.в.), Върбанов връх(1061,8) и Генова могила (1090.7 м.н.в.).

Реки,  езера и други водоеми:  от планината водят началото си три по големи реки Въртешница(Лева), Черна(десни притоци на Ботуня) и Златица(ляв приток на Искър). 

Гори и растения: почвите в планината са кафяви горски и рендизни. Релефът и почвените условия са благоприятствали за развитие на множество дървесни и тревни видове, някои от които са уникални. На височина над 800 метра има букови, иглолистни и габърови гори. Най-богат на гори е поясът между 400 и 800 метра. Тук растът цер, клен, липа, ясен, люлюк, мъждрак, келяв габър и леска. Има билки като смрадлика, власатка, казашка хвойна, лаврово масло, маслиново масло, вълче лико, алпийско плскавиче, глог, жърт кантарион, бял кантарион, гиган. В планината живеят над 80 редки защитени или застращени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кантрандус и снежно кокиче. Има изобилие на гъби, като сърнелка, печурка, миризливка, лютица, борова масловка и др.

Карстови форми: варовиковия строеж на планинския масив  довеждат до развитието на  многобройни карстови форми като кари, карни полета, въртопи, ували, понори(губилища), безоточни долини пещери и пропасти(открити и проучени са над 800). Карите са плитки бразди и улеи върху скалната повърхност. Карните полета са кари разпростанени на голяма площ. Въртопите са вдлъбнатини с фуниеобразна форма, местното население ги наричат ями или бабки. Увалите  са големи елипсовидни вдлъбнати форми образувани от сливането на няколко въртопа. Понори са вертикални шахти или почти вертикални шахти (или комини), които излизат на земната повърхност и в нея обикновенно биват поглъщати (понират) постоянно течащи  реки, потоци или временно събиращи при интензивни валежи надземни води.

Животински свят:  представен е от някои застрашени и изчезващи видове като жълтоклюнна човка, мишелов, гарван гробар, египетски лешояд, черен щъркел, алпийски бързолет, сокол Орко, скален орел и лешояд. По усойните места се срещат стада от сърни и диви свине.

Климат: умерено континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. Преобладават слънчевите дни  при средногодишна температура около 7 градуса. Мъглите в района са редни и краткотрайни.

Природни паркове, резервати и защитени местности:
Природен парк “Врачански Балкан” - обхваща почти цялата теоритория на планината.
Врачански карст - резерват.
Боров камък - защитена местност.
Веждата - защитена местност.
Връх Вола - защитена местност.

 Природни забележителности:
•Вратцата: пролом(ждрело) на река Лева (десен приток на река Ботуня от басейна на река Огоста). Ждрелото започва североизточно от село Згориград на 468 м.н.в., насочва се на североизток и след около 3 км завършва в югозападната част на град Враца на 393 м.н.в. Така средната му надморска височина е 428 м.н.в. В средновековието пролома е наричан ‘’Вратица’’ и в него са запазени останки от средновековната крепост ’’Вратица’’(10-12 век). Отвесните варовикови скали са най-високи на Балканите(над 400 метра) и са популярен алпинистки обект в България. В скалите са трасирани над 140 алпийски маршрута с различна трудност.
•Свраженските скали: намират се от ляво на шосето Лакатник-Мездра, на около 5 км от Лакатнишките скали, до село Свражен. Те са по-ниски по височина и по-малки по площ от Лакатнишките, но са също толкова красиви.
•Оплетнишките скали: това са изключително красиви, отвесни скали подобни на Лакатнишките. Простират се от последните къщи на село Свражен до началото на село Оплетния. В подножието им има паметник на двама загинали тук Ботеви четници. Скалите са непристъпни за изкачване от долу. До горният край на скалите може да се стигне само от последните къщи на село Свражен (намират се в ляво от шосето София-Мездра, в началото на Оплетнишките скали). До последната къща на селото стига тясно асфалтово шосе започващо от шосето за Мездра. След това се продължава напред по-тясна пътека, която извежда в най-ниската част на Оплетнишките скали.
•Кобилски стени и лунната долина: до подножието на Кобилските стени може да се достигне, като се тръгне от село Оплетня в северна посока по течението на река Белата вода. Излиза се от селото и се достига до голяма долина изпълнена с камъни. Тази долина, преди осеяна с тревни площи, е била мястото където хората са си пасяли добитъка. Сега е запълнена с камъни довлечени от реката. Реката си е намерила ново корито между камъните. Тази долина има призрачен вид и затова я наричам лунната долина. Камъните достигат до подножието на Кобилските стени. Тези скали са изключително красиви.
•Черепишките скали: оформени са сред варовиците на Черепишката свита до гара Черепиш на надморска височина от 200 до 600 м. . Черепишките скали не се водят защитена природна забележителност или геоложки феномен, но са много интересни. Те са на границата между Предбалкана и Старопланинската структурна зона. Повечето от карстовите пирамиди са вертикални. Те наподобяват фигури с най-разнообразна форма и размери – скални гъби, скални колони, човешки фигури или силуети на животни. Най-известните сред тях са многобройните пещерни отвори по отвесния склон на река Искър наричани “Шишманови дупки”. Други популярни форми на скали са “Прометей”, “Афродита”, ’’Христо Ботев”, “Орела”, “Софроний Врачански”, “Баба Илиица” и “Четника”. Скалният ансамбъл ’’Костенурките’’ се намира в основата на скалния венец “Веждата”, на около 500 метра западно от параклиса “Свети Константин” в Рашон дол. Състои се от две фигури наподобяващи костенурки. И двете фигури са недостъпни. В склона непосредствено на север и изток от гарата, наред с високите над 30 м пирамидални карстови форми, привличащи погледа отдалеч, могат да бъдат различени многобройни по малки фигури с форма на колони пирамиди или гъби. Сред тях непосредствено на север от гарата се открояват “Мислителят”, “Жабата”, “Лъвът”, “Братята”, “Семейството”, “Самотникът” и др. В склона непосредствено южно от тунела при гара Черепиш се намирата “Гъбата” и “Звярът”. Високо по стръмния ляв склон на река Искър, над Шишмановите дупки, под кота 584.7 се намира високата пещера с “Концертна зала”, която е с отвор отгоре. Скалите имат ниска научна и изследователска стойност за геологията, но въпреки това студенти често водят практиките си тук.
•Ритлите: това са 3 успоредни една на друга каменни скали, които местните хора опреличават на страничните прегради на волските коли(ритли). Намират се близо до село Лютиброд. Скалите са разположени и от двете страни на река Искър. Те са изградени от пясъчници и мергели. Образувани са преди 129 милиона години. При рушенето на по меките мергели варовиковите наслагвания са останали да стърчат, като “гигански ритли на каруца”. Между отделните скални стени има предимно широколистни растения. Най-изразени са скалите разположени от левия бряг на река Искър. Височината им тук 50-60 метра, а дължината е няколкостотин метра. Най-широката ритла в основата е 6.5 метра а най-тънката 2.5 метра. Ритлите разположени в дясно от река Искър са по дълги, но не са толкова впечатляващи.
•Пещерата Леденика: тя е най-голямата във Вранската планина. Пещерата е дълга 320 метра и има 10 зали. Входът и е разположен на 830 метра наморска височина в най-ниската част на Леденишкия увал. В първите две зали има изключителна ледена украса – ледени сталакмити, сталактити и сталактони. Най-популярна е концертната зала, в която ежегодно се провеждат подземни концерти. В планината има над 200 други пещери по-известни от които са Змейова дупка, Елата и Калната пропаст.
•Водопадът Скакля: разположен е над Враца, зад хълма Калето. Това е най дългия, непостоянно течащ водопад в България-141 метра. До водопадът може да се стигне, като се тръгва от болницата на града. Водопадът се вижда много добре от скалите над
•Водопадът Женската вода: височината на водния пад е 45 метра. От пътеката водеща за водопада има красиви гледки към манастирски дол и Врачанското поле. По пътеката за водопада минава и маршрута за хижа Околчица.
•Водопадът Боров камък: от село Згориград до водопадът има екопътека, на която са изградена система от мостове и стълби. Височината на водопада е 64 метра.
•Водопадът Шопката: намира се близо до село Паволче. Височината на водния му пад е 77 метра.
•Язовир Дъбицата. Намира се между град Враца и началото на планината Веслец, където е вилната зона на града.

Исторически и архитектурни забележителности:
Останки от античен град Коритен град и крепост Ритлите.
•Местността Рашов дол: това е поляна, където е проведено едно от последните сражения на Ботевата чета. В горната част на поляната се пази автентична кошара, край която са се водили сраженията. До кошарата има параклис, а по надолу е поставена мемориална плоча в памет на загиналите въстаници.
•Кулата на мешчиите: един от изконните символи на Враца. Постройката има централно разположение в близост до Община Враца. Има сведения, че съществува от 16 век и сградата тогава е имала жилищно-отбранителен характер. Няколко века по късно се превръща в часовникова кула, каквато и е досега. Кулата достига до 13 метра височина, има масивна конструкция, която в миналото е защитавала града от разбойници и недоброжелатели. Постойката е с форма на правилна призма и се състои от приземен и три надземни етажа с изградени помещения, които служили за склад за живеене и отбрана. Третият етаж е покрит с купол направен от дялани камъни върху четири сводести арки. Над етажа се извисяват две призматични тела в осмоъгълна и квадратна форма с обща височина от 3.25 метра. Основните строителни материали, от които е изградена крепостта са били ломенни камъни и хоросан. Стените са дебели 1.80 см, а до всеки от етажите се достига с еднораменна дървена стълба. Първоначално входът се е намирал от западната страна – на близо 2 метра от земята. След време той е зазидан и е направен нов на източната страна намиращ се на нивото на терена.
•Жилищно-отбранителна кула на Курт-Пашови: датира от 17 век и се смята, че е построена от месни майстоли за фамилия, която е приела мюсюлманството. Кулата е висока 10 метра и е на два етажа. Къщата е паметник с високо културно историческо значение за България. Реставрирана и се използва за музей.
•Останки от римска крепост в месността Калето край Враца.
•Пътят на Ботевите четници във Врачанската планина: след сражение в планината Милин камък, ботевите четници преминават през планината Веслец и навлизат във Врачанският балкан. Мястото на навлизане е до разклона за село Поволче. Изкачват се нагоре в планината и спират за почивка в местността Тук разбират, че са преследвани и с бърз ход достигат до билото и заемат позиции на върховете Камарата, Купена, Околчица и Дългия Забер. Водят сражение с поробителите през целия ден. Привечер в местността Йолковица е убит големия български поет, публицист и революционер Христо Ботев. На лобното място има скромен паметник. По целия път от разклона на Паволче до Околчица има маркировъчни стълбове и указателни табели. До връх Околчица има внушителен паметник-каменен Георгиевски кръст, който се вижда от Врачанското поле. Могат да го видят и хората, които пътуват с влака или по шосето за Враца. Повече за подвига на Ботев и неговите четници можете да прочетете в раздела “Събития” на сайта.
•Наследствена пътека Вратица и крепост Вратицата: намира се до прохода Вратцата и преминава през археологичен обект в местността Градище. Монтирани са дървени парапети и стълби за облекчение на посетителите. Поставени са 7 указателни табели с богата информация за обекта. Тук са разкрити археологични обекти за периода от 4 век ПНЕ до 14 век СНЕ
•Регионален исторически музей във Враца: В структурата на комплекса са включени централна сграда, липидариум, етнографско-възрожденски комплекс Св. Софроний, Врачански етнографско-възрожденски комплекс Св. Софроний Врачански, етнографско-възрожденски комплекс Никола Войводов и средновековно жилищно-отбранителни кули-Кула на мешчиите и Кула на Куртпашови. Тук се намира Рогозенското съкровище – едно от най-забележителните археологични открития в нашите земи.
•Къща музей Баба Илиица: Намира се в село Челопек близо до мястото, където е живяла Илиица. В къщата има голяма ескпозиция от стари предмети. Тук е изложено родословното дърво на баба Илиица.
•Църква “Св.Вознесение” - Враца: намира се в центъра на град Вреца непосредствено до възрожденския етнографски комплекс “Софроний Врачански”. Построена е в 1848 година и е най-старата култова сграда във Враца. Дърворезбованият иконостас е създаден от Антон Станишев, а иконите са изписани от Димитър Зограф.
•Църква “Св.Св.Константин и Елена” - Враца: строена е между 1910-1915 година. Църквата е трикорабна куполна сграда с две кули камбанарии.
•Митрополитски храм “Св.Николай” - Враца: църквата е построена в периода 1865-1867 година. В храма се пазят мощите на първия митрополит на град Враца след Освобождението и затова се казва митрополитска. Църквата притежава красиви стенописи и икони, част от които са рисувани от Станислав Доспевски. Иконостасът е изработен от майстора Антон Станишев от град Дебър(Македония)
•Болярската църква - Враца: известна е също, като църквата “Св. Никола”. Това е уникална църква постоена от болярина Георги, чиято дъщеря е насилствено омъжена за турски първенец и отведена в Цариград. Храмът е вкопан на 6 метра в земята, дълъг е 7 метра и широк 3.80 метра. Изградена е по правилата от това време - да не надвишава ръста на турчин качен на кон.
•Могиланската могила: това е полуразрушен насип намиращ се в град Враца. Тук са открити 3 гроба от, единият от които е бил ограбен. Намерени са предмети от чисто злато и сребро. Артефактите са от тракийско време, около 4 век преди новата ера. Могат да се видят в Историческия музей в град Враца.
•Бистешкият манастир “Св.Иван Рилски пустиножител”: познат е също като “Св. Иван Касинец” и “Св.Йоан Пусти”. Датира от 1540 година. В периода 17-19 век в манастира се е помещавало килийно училище, където са творили Тодор Врачански и Йосиф Брадати.
•Никола Войводов(Никола Хаджикръстев Върбанов): Никола Войводов е роден в 1842 година в град Враца и е високообразован за своето време. Знае 5 езика. Занимава се известно време с търговия(бубарство). При престой в Италия попадна под влиянието на Гарибалди, зарязва търговията и се отдава на борбата за освобождение на Отечеството от турско робство. Той организира и застава начело на чета. Войводов пръв се опитва да реализира идеята за превземането на кораб, с който четата да се стовари на българския бряг. За целта се качва от Браила на автрийския кораб Германия, заедно с приятеля си и първи помощник, сърбина Цвятко Павлович. Останалите четници тръгват пеша за Букурещ. Но е предаден е от българин, който съобщава на турците за пътуването на Воеводов. В Букурещ автрийските власти позволили на турците да се качат на кораба за да арестуват българите. Никола и Цвятко се барикадират в каюта на първа класа и започват престрелка с турците. Войводов е убит, а Цвятко е ранен, след това изтезаван зверски и умира без да предаде другарите си от четата.
•Катедрален храм “Свети Аностоли” – Враца: посторен е на мястото на старинна църква през 1898 година. С внушителната си архитектура и стилния интериор е най-голямата по-обем църква във Враца. Определен за катедрален е през 1977 година.
•Етнографски комплекс: намира се в центъра на Враца. В комплексът са изложени стари носии от Врачанско и предмети от бита. Има зала показваща развитието на бубарството във Врачанския край. Част от комплекса е изложение на файтони и детски кът. Тук се намира къщата музей на Димитраки Хаджитошев, която е изключителен образец на възрожденската архитектура.
Димитраки Хаджитошев: е търговец, който водел борбата за църковна независимост и национално освобождение. Посечен от турците край Видин през 1827 година. Синът му Тодораки, самобитен археолог, нумизматик и историк, доразвива наследената от предците колекция от старини.
Крепостта Калето в град Мездра. Крепостта е разположена на стратегически хълм, част от Врачанската планина намиращ се в югозападната част на града. Крепостта е в разцвета си по време на римското управление през 2 век. През 3 век тук има езически култов център. Съществува и през византийския период.Тук е открита една от най-значимите находки от края на каменно-медната епоха „Светилище на тура“, която няма аналог в България. Крепостта е реставрирана.
•Паметникът Вестителят на свободата: това е един от символите на Враца намиращ се на хълма Калето. До хълма се стига, като се тръгне от центъра на града и по стълби се достига до паметника. Тук на 28 ноември 1877 година тръбачът Иван Петлак възвестява Освобождението на Враца от турско робство. Традицията е всяка неделя в 12.30 - часа на Освобождението, от това място да се носят звуците на бойна тръба. Ако се продължи нагоре по маркирата пътека се достига до скали, от които има строахотна гледка към прохода Вратцата и водопада Скакля.
•Туристическата хижа на хълма Калето: намира се близо до паметника Вестителя на свободата. Постоена е през периода от 1926 до 1931 година с доброволния труд на врачани.
 

Изходни пунктове, пътища, маршрути туристическа база: във вътрешността на планината са разположени селата Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек. В североизточната периферия на планината са разположени градовете Враца и Мездра и село Моравица. По южната периферия – Искърския пролом са разположени селата Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково. По западния склон на планината са селищата Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово. Всички те са много удобни изходни точки за туризъм в планината. В планината се намират хижите Пършевица, Леденика и Околчица. На територията на природен парк Врачански балкан са обозначени 16 туристически маршрута преминаващи през различни територии и природни забележителности. Разработени са и 8 опознавателни маршрута – по всеки единот тях са монтирани информационни табели според темата на маршрута - “В света на екологията”, “Планинарство за начинаещи”, “Карст и биологично разнообразие”, “Гората - място на живот и прием”, “По стъпките на Ботевата чета”, “Антична и средновековна Враца”. Във Врачанския балкан има и три обозначени веломаршрута с различна трудност. Информация за маркирани маршрути водачи населени места възможности за настаняване туристите могат да получат в Природозащитен център Натура.

 Особености на планината: в планината има много скални венци, скални участъци и пропасти и трябва много да се внимава, ако се налага преминаването им.

Панорамни снимки: Врачанската планина е голяма и не може да се обхване на една снимка. По-големи части от нея могат да снимат от планините Веслец, Милин камък, Ржана и Голема, от ридовете Пъстрина и Бърдото(до Монтана) и от хълма до село Черкаси(Берковско).

Източници:
•Петър Мутафов. Искърският пролом. Перлата на Западна Стара планина. Пътеводител 2008 г с. 50-58
•П.Петров, Г.Стоянов, Ст.Бешков, Ал Петров, Б.Петров, Torsten Proehl, Rollin Virlinde. Пътеводител. Маршрути на територията на град Враца и Природен парк “Врачански Балкан”.