Накратко за високото място: намира се в Западна България. Разположена е между град Брезник и село Врабча. Дълга е приблизително 21 км, широка 6-7 км. Най-високият връх е Китка (1180,7 м). В планината няма големи реки. Има два водоема – Красава и Завала. На мястото на изсечените в миналото букови и дъбови има изкуствено засадени борови гори. Животинския свят е беден - предимно пернати. Забележителност в планината е мегалитния храм – кладенец Гърло, а също и манастирът „Архангел Михаил”.

Произход на името: думата Завала е турска и означава зърнено - житни култури, а също и обикновен дрян. Завала се нарича и селото, което е разположено в подножието на планината.

Към коя планинска верига принадлежи: Завалската планина е част от Плано – Завалската планинска верига.

Разположение: намира се в Западното Средногорие, между град Брезник и село Врабча. Посоката на разположение на планината е югоизток - северозапад.

Граници:

• планината Вискяр - на югоизток, североизток и изток
• планината Любаш - на юг
• планината Парамун - на югозапад
• Ездимирска планина - на югозапад
• планината Гребен - на северозапад

Размери: дължината на Завала е приблизително 21 км (северозапад - югоизток), а широчината е 6-7 км.

Форма: простира се линейно и е изтеглена в едно направление. В планината има три хребета - един основен и два по малки, наречени Црънча (6 км) и Тумба (7 км). Основният хребет се простира по цялата дължина на планината.

Части: не могат да се обособят отделни части.

Върхове:
• връх Китка (1180,7 м). Най-високия връх и се намира в основния хребет. Описваме маршрут с изходна точка село Завала: до селото се стига по шосе от град Брезник, а върхът се намира на около 2 км северозападно от селото. Маркировка няма. От малко площадче, на което има спирка, се тръгва по черен път на север. Пътят преминава между къщи, много от които са изоставени. След последната къща се навлиза в планината, като пътят завива вдясно. Достига се до седловина, от която започва ясна пътека на ляво (на север), стръмно нагоре. В един момент пътеката завива на дясно и се достига връх Китка. Формата му е куполообразна. Обозначен e с топографски знак. От север е покрит с иглолистна гора, примесена с храсти и широколистни дървета, а от юг е тревист и открит. От връх Китка има голям обзор към планините Любаш, Парамун, Руй. Маршрутът е лесен, но липсва маркировка и е трудно ориентирането. Даваме координатите - 42.830149, 22.7820706.
• връх Црънча (1145,4 м) - най-високата точка на гребена Црънча.
• връх Острила (1156,0 м) - най-високия връх на гребена Тумба.

Реки, езера и други водоеми: по границата на планината протичат Ябланица (десен приток на р. Ерма) и Конска (десен приток на р. Струма). Реките в самата планина са: Кощенска, Филиповска, Кепченска и др. Те са малки, за което спомага и окастрянето на гората. Язовир Красава се намира се в югоизточния край на Завалската планина, а водоемът Завала е в югозападния.

Гори и растения: в недалечното миналото Завала е бил залесен с букови и дъбови гори, които през годините са изсечени. Сега има само изкуствено засадени борови гори, като някои са на повече от 40 години. На много места се наблюдават отделни представители на габър, акация, топола и други дървесни видове.

Карстови форми: в изграждането на планината участват и варовици, което е условие за развитие на карст. Има пещери, но са малки.

Животински свят: беден, като преобладават пернатите.

Климат: умерено – континентален.

Природни паркове и резервати: няма.

Природни забележителности: няма значими.

Исторически и архитектурни забележителности:
• мегалитният храм - кладенец Гърло е открит през 1972 година. Намира се в местността Пусто Гърло, западно от язовир Красава, на североизточния склон на рида Црънча
• праисторическото селище на връх Кула се намира над храм - кладенеца Гърло. Тук са намерени парчета керамика, датиращи към късно бронзовата епоха. Сега селището е обхванато от гора и размерът му е трудно определим. Изградено е в същата епоха, като храм - кладенеца и без съмнение е свързано с него. Допуска се, че и на другите върхове и възвишения в околността е имало светилища. Останките на едно от тях се намира под връх Чука в планината Парамунд. Между светилищата има визуална връзка
• римски път - Намира се в западна посока от връх Кула
• римска баня – открита е над стената на язовира, по склона на рида Црънча, на 70 метра от храм кладенеца Гърло. Състои се от 4 помещения, свързани едно с друго. Сградата е изградена изцяло от ломен камък и хоросанова спойка. Това е първата римска баня открита в България, при строежа на която са открити глинени тръбички, употребявани за сводовата конструкция
• средновековното християнско гробище се намира близо до село Гърло. За да се стигне до гробището се върви по черния път между село Гърло и язовир Красава. Веднага след махалата Старо Гърло, вдясно се виждат надгробните камъни. Те са каменни дискове, които имат стълбове с форма на паралелепипед. Една трета от стълбовете са забити в земята. Лицевата страна на дисковете е обърната към гроба и там най-често е моделиран кръг, в който е вписан равнораменен кръст. Това е пластичен израз на възгледа за четирите основни елемента на Вселената. Популярен е в изкуството, като хоризонтален модел на Света с четирите основни посоки, а също и като идеограма на Слънцето. Изказват се хипотези за връзката на тези паметници с богомилските и катарските общества в Европа през Средновековието. За това говори близостта на старото гробище до слънчевото светилище на връх Кула, ползвано от древните траки. Средновековното гробище до село Гърло е известно и като латинското гробище. Местните хора твърдят, че е на над 500 години и че там са били погребвани кръстоносци. Вероятно мястото е използвано и в по ново време, съдейки по надпис на един от кръстовете 1882.
• Манастир „Архангел Михаил”. Намира се на 2 км северно от село Билинци. Според легендата манастирът до Билинци е основан от местния болярин Милутин по време на византийското владичество. Към 17 век е бил духовно средище в района и към него е имало килийно училище. В църквата към манастира има ценни стари стенописи от онова време.
Изходни пунктове, пътища, маршрути, туристическа база: в Завалската планина и по нейните склонове са разположени град Брезник и селата Билинци, Бутроинци, Завала, Видрица, Врабча, Маркетинци, Мутринци, Неделково, Проданча, Филиповци и Ярославци. Те са много подходящи, като изходна точка за посещение на планината.

Особености на планината: леснодостъпна е, но са възможни сериозни гръмотевични бури.

Панорамни снимки на планината Завала могат да се направят от: връх Любаш, от билото на планината Любаш, връх Стража, билото на планината Парамун, връх Драговски камък (планината Гребен), билото на Вискяр, Големи връх и билото на Ездимирската планина.